НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ! Преди 100 години община Трън е била околия съставена от 21 общини с общо население 30 хиляди жители

Преди 100 години една от най-обезлюдените към днешна дата общини в България е била околия, която е била съставена от 21 общини с общо население 30 000 жители. Това показват документи в за преброяването в трънско в периода 1900 – 1934 години. Копия на оригиналните издания на документите се съхраняват в Дигиталната библиотека на НСИ, предаде репортер на Zapadno.com.

Преди повече от 80 години териториалното деление на България е било на окръзи, околии и общини. Трън е била околия, съдържаща в себе си няколко общини. А самата община Трън е била около 2200 жители. Подредбата в документите от преброяванията е по азбучен ред, като първо са окръзите (Трън е в окръг София), след това околии и накрая общини, съобщиха за Zapadno.com от пресцентъра на Националния статистически институт.

Може би малко от днешните трънчани помнят или знаят за годините, когато община Брезник е принадлежала към Трънска околия.

В началото на 20 век Трънска околия е включвала в състава си 21 общини: Банишор, Брезник, Бусинци, Бегуновци, Врабча, Долна Мелна, Звонци, Зелениград, Клисура, Конска, Кострошовци, Кошарево, Красава, Лева река, Пенкьовци, Рани луг, Раяновци, Стрезимировци, Трън, Филиповци и Ярловци.

През 1900-а година населението в тази околия е било 27 238 жители. Към 31 декември, 1910 година общото население в Трънска околия е наброявало 30 117 човека. Според друг документ през 1910 година населението в околия Трън е било 30 413 човека. В периода 1920 – 1926 години се наблюдава спад  в населението с до 2 000 души, но през 1934 година бройката отново е близо 30 000 души.

През 1910 година живеещите в град Брезник, част от община Брезник към Трънска околия са били 2574 човека. В същия период в околийния център Трън е имало 2388 човека. Най-голямото село в околия Трън е било Клисура с 2547 човека.

През 1919 година, съгласно Ньойския договор от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660,8 кв. км.), близо половината от Царибродска (417,9 кв. км.), Трънска (277,9 кв. км.), Кулска (171,9 кв. км.) и Видинска (16,7 кв. км.). Общата площ на Западните покрайнини е малко над 1545 кв. км. откъснатите села от Трънска околия са: Трънски Одоровци, Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две части – Петачинци, Стрезимировци, Врабча.

“Имам едни данни, които всеки може да ги провери – през 1912 година в навечерието на Балканската война трънско е било Трънска околия или по съвременния начин на териториално деление това е област. Тогавашните села не са били като сега 50, а са били над 70.”, каза за Zapadno.com историкът от Трън Кирил Марков.

“В момента постоянно живущите в цялата трънска община и града са около 2300. По принцип гласоподавателите са към 2600-2700 общо. Демографската катастрофа е много тежка. Изконен български край, изконни българи с малко вмешаване в годините от различни етноси безвъзвратно загива.”, заключи Кирил Марков.

Вижте копията на документи от преброяванията в периода 1900 – 1934 години, които се съхраняват в НСИ: