НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ! Преди 100 години община Трън е била околия съставена от 21 общини с общо население 30 хиляди жители

Преди 100 години една от най-обезлюдените към днешна дата общини в България е била околия, която е била съставена от 21 общини с общо население 30 000 жители. Това показват документи в за преброяването в трънско в периода 1900 – 1934 години. Копия на оригиналните издания на документите се съхраняват в Дигиталната библиотека на НСИ, предаде репортер на Zapadno.com.

Преди повече от 80 години териториалното деление на България е било на окръзи, околии и общини. Трън е била околия, съдържаща в себе си няколко общини. А самата община Трън е била около 2200 жители. Подредбата в документите от преброяванията е по азбучен ред, като първо са окръзите (Трън е в окръг София), след това околии и накрая общини, съобщиха за Zapadno.com от пресцентъра на Националния статистически институт.

Може би малко от днешните трънчани помнят или знаят за годините, когато община Брезник е принадлежала към Трънска околия.

В началото на 20 век Трънска околия е включвала в състава си 21 общини: Банишор, Брезник, Бусинци, Бегуновци, Врабча, Долна Мелна, Звонци, Зелениград, Клисура, Конска, Кострошовци, Кошарево, Красава, Лева река, Пенкьовци, Рани луг, Раяновци, Стрезимировци, Трън, Филиповци и Ярловци.

През 1900-а година населението в тази околия е било 27 238 жители. Към 31 декември, 1910 година общото население в Трънска околия е наброявало 30 117 човека. Според друг документ през 1910 година населението в околия Трън е било 30 413 човека. В периода 1920 – 1926 години се наблюдава спад  в населението с до 2 000 души, но през 1934 година бройката отново е близо 30 000 души.

През 1910 година живеещите в град Брезник, част от община Брезник към Трънска околия са били 2574 човека. В същия период в околийния център Трън е имало 2388 човека. Най-голямото село в околия Трън е било Клисура с 2547 човека.

През 1919 година, съгласно Ньойския договор от Царство България са откъснати райони от следните околии: Кюстендилска (660,8 кв. км.), близо половината от Царибродска (417,9 кв. км.), Трънска (277,9 кв. км.), Кулска (171,9 кв. км.) и Видинска (16,7 кв. км.). Общата площ на Западните покрайнини е малко над 1545 кв. км. откъснатите села от Трънска околия са: Трънски Одоровци, Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата от 1920 година разделя някои от тези села на две части – Петачинци, Стрезимировци, Врабча.

“Имам едни данни, които всеки може да ги провери – през 1912 година в навечерието на Балканската война трънско е било Трънска околия или по съвременния начин на териториално деление това е област. Тогавашните села не са били като сега 50, а са били над 70.”, каза за Zapadno.com историкът от Трън Кирил Марков.

“В момента постоянно живущите в цялата трънска община и града са около 2300. По принцип гласоподавателите са към 2600-2700 общо. Демографската катастрофа е много тежка. Изконен български край, изконни българи с малко вмешаване в годините от различни етноси безвъзвратно загива.”, заключи Кирил Марков.

Вижте копията на документи от преброяванията в периода 1900 – 1934 години, които се съхраняват в НСИ:

Виж също...

1 Response

  1. Румен каза:

    няма страшно трънчане, сега ще живнем. като развием туризма, като плъзнат хиляди туристи дневно да гледат бактерията на киселото мляко, шипките на Руй и единствения хотел, всичко ще се оправи. икономиката ще се възроди, а всички софиянци и перничани ще се върнат в Трънско да доят крави и кози и пак ще станем 35 хиляди души.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading...