Честит празник, българи! С общоградски чествания в Брезник и Трън ще бъдат отбелязани 139 години от Освобождението

На днешната дата – 3 март преди 139 години България е освободена от османска власт. В цялата страна ще се проведат тържества за годишнината от Освобождението. В градовете Брезник и Трън историческата дата ще се отбележи с общоградски тържества, предаде репортер на Zapadno.com.

Общоградското честване в Брезник ще започне с шествие на ученици, учители и граждани, което ще тръгне в 10:30 часа от двора на СУ “Васил Левски” към площад “Девети септември”. В 11 часа пред народно читалище “Просвещение-1870” ще започне празнична програма, в която ще участват:  ученици и учители от СУ „Васил Левски“-Брезник, ОУ „Христо Смирненски“-село Ноевци, детска градина „Брезица“-Брезник и Общинския исторически музей. Съорганизатор на събитието е народно читалище „Просвещение-1870“. Представители на Съюзът на офицерите и сержантите от резерва и запаса ще издигнат знамето на България на площада.

В град Трън честването ще започне с издигането на знамена на площад “Владо Тричков” в 11:30 часа. Празничната програма ще стартира в 12 часа от сцената на читалище “Гюрга Пинджурова-1895”. Първи ще излязат деца от детска градина “Ален мак”, които ще са облечени като опълченци. Освен тях в програмата ще се включат участници от Център за обществена подкрепа “Дъга” в Трън, танцовият ансамбъл към читалище „Гюрга Пинджурова-1895“ и СУ „Гео Милев“.

Освобождението на България е възстановяване на българската държавност след петстотингодишно османско иго, в резултат от вековните борби на българския народ за независимост и дали повод на Русия за започване на Руско-турската война (1877 – 1878 година) и последвалите я събития. На 12 /24 април (нов стил) 1877 година в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който е обявена война от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ.

Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни (27 юни), руски части, командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич – Свищов. Създаден е сигурен и траен плацдарм отсам Дунава за развръщане на основните руски сили на българска земя. Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на три отряда.

Целта на изток е да се блокират основните османски сили, базирани в Четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Западният отряд обсажда групировката на Осман паша в Плевен (виж Обсада на Плевен), а Предният настъпва през Шипченския проход на юг. В отговор на руското развръщане и успешния поход на Предния отряд, Османското главно командване прехвърля силната групировка на Сюлейман паша от Северна Албания. Частите на Предния отряд отстъпват при Стара Загора, но спират Сюлейман паша в Шипченския проход.

Основният стратегически замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в Северна България да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав. В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение. В три поредни сражения, водили се през периода юли-септември, войските на Сюлейман паша са обезсърчени, с което е осуетен основният стратегически замисъл на османското командване.

В края на годината се предава в руски плен остатъкът от османската армия, обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша. Следва руско настъпление през Стара планина на юг към София (под ръководството на Йосиф Гурко) и Шейново, след което са превзети последователно от руската армия Пловдив (16 януари 1878 година) и Одрин (26 януари). На пътя на основните руски сили лежи Цариград, поради и което Османската империя подновява молбата си за примирие. Протоколът за примирие е подписан в Одрин на 19/31 януари 1878 година. Първа точка гласи:

България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там не ще се намира.

Виж също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading...