Честит празник, българи! С общоградски чествания в Брезник и Трън ще бъдат отбелязани 139 години от Освобождението

На днешната дата – 3 март преди 139 години България е освободена от османска власт. В цялата страна ще се проведат тържества за годишнината от Освобождението. В градовете Брезник и Трън историческата дата ще се отбележи с общоградски тържества, предаде репортер на Zapadno.com.

Общоградското честване в Брезник ще започне с шествие на ученици, учители и граждани, което ще тръгне в 10:30 часа от двора на СУ „Васил Левски“ към площад „Девети септември“. В 11 часа пред народно читалище „Просвещение-1870“ ще започне празнична програма, в която ще участват:  ученици и учители от СУ „Васил Левски“-Брезник, ОУ „Христо Смирненски“-село Ноевци, детска градина „Брезица“-Брезник и Общинския исторически музей. Съорганизатор на събитието е народно читалище „Просвещение-1870“. Представители на Съюзът на офицерите и сержантите от резерва и запаса ще издигнат знамето на България на площада.

В град Трън честването ще започне с издигането на знамена на площад „Владо Тричков“ в 11:30 часа. Празничната програма ще стартира в 12 часа от сцената на читалище „Гюрга Пинджурова-1895“. Първи ще излязат деца от детска градина „Ален мак“, които ще са облечени като опълченци. Освен тях в програмата ще се включат участници от Център за обществена подкрепа „Дъга“ в Трън, танцовият ансамбъл към читалище „Гюрга Пинджурова-1895“ и СУ „Гео Милев“.

Освобождението на България е възстановяване на българската държавност след петстотингодишно османско иго, в резултат от вековните борби на българския народ за независимост и дали повод на Русия за започване на Руско-турската война (1877 – 1878 година) и последвалите я събития. На 12 /24 април (нов стил) 1877 година в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който е обявена война от Русия на Османската империя. Бойните действия освен на Балканите се водят и в Кавказ.

Посредством действия за заблуда на противника, руската армия създава усещане у османското главно командване, че основните руски сили ще бъдат стоварени в Добруджа. На 15 юни (27 юни), руски части, командвани от генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват десант на река Дунав при Зимнич – Свищов. Създаден е сигурен и траен плацдарм отсам Дунава за развръщане на основните руски сили на българска земя. Руското главно командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на три отряда.

Целта на изток е да се блокират основните османски сили, базирани в Четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен. Западният отряд обсажда групировката на Осман паша в Плевен (виж Обсада на Плевен), а Предният настъпва през Шипченския проход на юг. В отговор на руското развръщане и успешния поход на Предния отряд, Османското главно командване прехвърля силната групировка на Сюлейман паша от Северна Албания. Частите на Предния отряд отстъпват при Стара Загора, но спират Сюлейман паша в Шипченския проход.

Основният стратегически замисъл на османското командване е групировката на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в Северна България да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. След това се планирало чрез съгласувани действия от изток, запад и юг руските войски да бъдат отхвърлени на север от Дунав. В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение. В три поредни сражения, водили се през периода юли-септември, войските на Сюлейман паша са обезсърчени, с което е осуетен основният стратегически замисъл на османското командване.

В края на годината се предава в руски плен остатъкът от османската армия, обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша. Следва руско настъпление през Стара планина на юг към София (под ръководството на Йосиф Гурко) и Шейново, след което са превзети последователно от руската армия Пловдив (16 януари 1878 година) и Одрин (26 януари). На пътя на основните руски сили лежи Цариград, поради и което Османската империя подновява молбата си за примирие. Протоколът за примирие е подписан в Одрин на 19/31 януари 1878 година. Първа точка гласи:

България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там не ще се намира.

Виж също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Приемам Privacy Policy

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading...