От съкровищницата на Трънско: Музеят на бусинската керамика съхранява парчета от глинени съдове на над 500 години – СНИМКИ

Музеят на бусинската керамика, който се намира в трънското село Бусинци съхранява около 1000 произведения на изкуството от глина. Парчета от керамични съдове, които са от края на 15 век се пазят в работилницата-музей на бусинския майстор Петър Гигов, предаде репортер на Zapadno.com.

Музеят е открит през далечната 1982 година и не е спирал да работи. През 2016 година около 3 500 посетители са се докоснали до керамичното изкуството. Общият фонд на музея е съставен от 1 000 експоната, но само 200 от тях са изложени, тъй като пространството не позволява повече.

„Имаме добра посещаемост. През последните години наблюдаваме приток на туристи. Посещават ни всякакви групи хора – ученици, деца, туристи изпратени от туристически агенции и други.“, каза фондохранителят на музея Цветанка Захариева.

Експозицията на институцията се увеличава. Преди 8 години като практика са се правили пленери със съдействието на Община Трън и фондация „Камен Григоров“. На пленерите са били поканвани художници-керамици, които са оставяли съдове за увеличение на експозицията на музея. Пред 2014 година фондация „Джендър“ е провела курс на обучение в музея с цел да се предаде традицията на Бусинската керамика. Изделия, които са произведени по време на курса на обучение са изложени в една от залите. През 2015 година местен жител от Бусинци успешно се е обучил чрез курса да прави керамични съдове. Той обучавал около 20 деца, а от фондация „Джендър“ са направили дарение за музея – учебно колело. Въпреки това към днешна дата няма назначен майстор в музея.

„Грънчарството се е развивало векове наред. В района на самото село и около него има богати залежи на глина, именно това е определило този основен поминък на населението – грънчарството. Първото писмено сведение за него е взето от Бусинското евангелие през 1784 година, в което се споменава за дарение направено на селото от майстор-грънчар. Към края на 17 век неговото развитие било в цветущо състояние, в селото са наброявали около 300 майстори-грънчари. Тоест всяко едно семейство се е занимавало с този занаят. Най-характерното за бусинската керамика е това, че тя е служила за битовите нужди на населението. В нея няма нищо самоцелно, тя е пряко продиктувана от бита на народа. Характерните цветове за бусинската керамика са жълтият, зеленият и червеният цвят – това е цветът на глината след изпичането.“, каза фондохранителят Цветанка Захариева.

До сградата на музея е разположена работилницата-музей на майстора Петър Гигов, в която се намират над 100-годишна глинена пещ, камък за смилане на глазури и оцветители. Допреди години къщата е била окичена със стомни, гърнета и други глинени съдове. Петър Гигов не е бил като повечето майстори-грънчари, които чупели дефектни съдове. Той започнал да събира несполучливите произведения на изкуството на стената на работилницата като забивал пирон в средата им и така ги поставял за украшение. Преди години в село Бусинци е имало традиция – когато почине човек в гроба да му се полага глинен съд. Петър Гигов е помагал на съселяните си, когато е имал смъртен случай заради изравянето на старинни глинени съдове. Майсторът е събирал всяко едно парченце. Съдове на майстора също са изложени сред експонатите. В богата колекция могат да бъдат видяни трапезни съдове, блюда, чинии, гевреци, съдове за зимнина, тръби, съдове за пречистване на питейна вода и други. Голяма част от стомните са със сплескана форма отстрани. Бусинските майстори са правили това с цел стомната да е по-практична за пренасяне.

„Къркавче“-то също е сред интересните експонати в музея. То представлява жътварска стомна, която отстрани има пробита дупчица. Така когато се пие течност от стомната, през дупчицата се чува звукът „кър-кър-кър“. Затова трънчани са нарекли стомната „къркавче“. Стомна-решетарка също е била правена за работниците на полето. Решетки на гърлото и спират влизането на животинки в съда.

Дяволската стомна пък се е използвала най-често по сватбите. Стомната е с 5 дръжки и 5 шопки, но само една от тях е отпушена.

„Използвани са на сватби, нещо като ритуал. Давали са на булката да отпие от нея и, ако тя не нацели от коя страна да се напие, цялата се олива с вода.“, добави Цветанка Захариева.

До 60-те години на миналия век майсторите-грънчари в Бусинци рязко намалели, тъй като голяма част от тях се преместили да живеят и работят в градовете.

Разгледайте снимки от Музея на бусинската керамика, които Zapadno.com направи: