Ковачът на Брезник майстор Делчо: Ковашкият занаят е уважаван, но изчезва, ще науча всеки, който има желание – ВИДЕО

от: Редактор · март 24, 2017

Делчо Борисов е един от малкото останали ковачи в пернишко. Неговата работилница, която се намира срещу градския парк на Брезник посреща предимно земеделци от села в общината, на които им са се повредили оръдията на труда. За съжаление ковашкият занаят е на изчезване, въпреки че е уважаван от обществото. Това сподели майстор Делчо пред камерата на Zapadno.com.

Делчо Борисов е от пернишкото село Рударци, но отворил работилницата си в Брезник покрай дъщеря му, която е омъжена за брезничанин. Занаятът си е приел от баща му, а той пък от своя баща – дядото на Делчо. Рударчанинът е ковач от малък и това е занаятът, който той обича. Възрастният майстор работи на още едно място – шофьор е по София. Той признава, че няма как ковач да се издържа само от работата си и се налага да припечелва и чрез друга дейност.

“Преди всичко трябва да имаш желание, да разбираш от метали и да умееш да въртиш чука така да се каже, защото като отскочи и ти счупи главата… Трябва да имаш подходящите инструменти, трябва да знаеш точката на награвяне на желязото при закаляване, при изправяне.”, сподели майстор Делчо за занаята, който не е за всеки.

Металите се огъват при различни температури, които няма как да се отчетат на огнището на брезнишкия ковач, тъй като той не е поставил термометър. Когато се налага майсторът си помага със специална книга за професията, към която са проявявали интерес от местното училище “Васил Левски”.

Към днешна дата малко са работещите ковачи в пернишко. В Трън няма такъв, в Брезник е Делчо, в Перник са двама братя, в Радомир има ковач и в село Рударци работят още двама занаятчии. Преди години около 17 са били ковачите в пернишко. Те са се събирали на 31 януари, когато е Атанасовден, но освен именниците тогава празнуват и ковачите. В практиката на ковача на Брезник е имало случаи, когато са му попадали трудни за изпълнение поръчки, но Делчо никога не се е огъвал и ги е завършвал.

Ако съумеят политиците да върнат хората по селата ще има бъдеще този занаят. В селата има нужда от ковачи, сподели още майсторът. Синът на Делчо, който е 30-годишен изявява желание да се научи на ковашкия занаят. Преди известно време брезничанин също проявявал интерес към занаята.

“Моето послание към всички хора и онези, които има желание да го работят това нещо – нека да се захванат. Срамна работа нема. Това е уважаван занаят. Всеки вика: А, това е циганска работа. Не, не само циганите са ковачи, не само циганите са железари. Навремето коларите, железарите, ковачите не са били цигани. Габровският край се слави с най-добрите ковачи. Това не е срамно. Онзи, който може да се захване – да се захване, защото колкото и да е трагично положението занаятът е на изчезване.”, каза Делчо Борисов. Той би научил всеки, който пожелае да става ковач, без да крие майсторлъка.