Човечност в действие! Софиянка спаси подплашено, окървавено и бездомно куче от горите на трънско, а италианка му даде нов дом и го кръсти Лъки – СНИМКИ
Софиянката Симона Цанева спаси бездомно куче, бродещо в горите на трънско. Италианка, която живее в София приюти спасеното куче и му даде нов дом и името – Лъки.
Това е поредната статия в сайта ни, но освен репортаж е и разказ за човечността на хората, която е изразена ясно със спасението на четириного от смърт. Симона Цанева, която има вила в района на Ждрелото на река Ерма е открила кучето в деня на Нова година – 31 декември, 2016 година. Чрез публикация във Фейсбук кучето достигнало до сегашния си собственик италианка, живееща в София. Ето какво разказа специално за Zapadno.com спасителят на кучето Лъки:
“Беше 31-и декември към 2 на обяд решихме със семейството ми да се разходим до Ждрелото на река Ерма. Къщата ни е малко по-надолу във вилната зона. Докато се разхождахме в далечината, в гората видях някакво животно, което беше кафяво на цвят, но беше много далече и не му обърнах много внимание. Впоследствие се върнахме в къщата. Не знам какво ме накара 10 минути по-късно да изляза на двора. Като излезнах видях кучето в двора, което ми се беше привидяло в далечината. Картинката беше потресаваща. Затичах се към него, а то започна да върви (искаше да избяга, но дори и това не можеше) беше толкова наплашено, цялото в кръв около муцунката, нямаше сили за живот. Не се знаеше колко месеци наред се е лутало в гората без храна и вода. Понеже в къщите, които са около нас не живее никой, а хора идват по един-два пъти на година и просто няма начин някой да го е наглеждал. Според мен даже това куче не беше тукашно ами от Сърбия. Границата също е много близо до вилната зона. Та кучето едвам е преживявало, колкото и да го беше страх от хора в очичките му се виждаше как моли за помощ или поне за малко късче хляб. Скъса ми се сърцето. Беше безжизнено до толкова, че дори не можеше да ходи. Някак си го хванах и го качих пред къщата. Нахраних го, водичка му дадох, завих го с хиляда одеяла понеже навън беше кучи студ. Имах разправии със семейството понеже ясно им заявих, че кучето няма да го оставя там в нищото, и че ще го взема с мен за София. Веднага на 1 януари пуснах пост във Фейсбук. Сумати хора писаха какво ли не и ми даваха съвети как да постъпя. Та така ми писа нейната спасителка -италианка от София, която беше прочела историята на бедното кученце. Разбрахме се на 2-ри януари да се срещнем привечер, за да и го закарам. И така дойде 2-ри, едвам качих кученцето в колата самичка. Милото не знаеше на кой свят се намира и повръщаше постоянно през целия път.
Заведох го веднага в апартамента на моята баба, която не живее там, за да има къде да останем докато се разбера с въпросното момиче. Ще бъда честна – не знаех дали това момиче е реално или поредната, която само си пише колкото да не заспи. Кученцето дори и след три дни откакто беше при мен не се беше възстановило от храната и водата. Носих го на ръце до колата по стълбите нагоре и надолу. И така стана 19 часа. Разбрахме се да се чакаме на една метро станция. Момичето дойде и като го видя щеше да се разплаче. Попитах я дали живее далече, а тя ми отговори, че не много далече. Предложих и по-добре да я закараме понеже трябваше да носи кучето на ръце. Тя се съгласи. Поканиме да се кача до дома и, за да и помогна и какво заварих – още три чудесни бездомничета, които тя ги бе спасила. Толкова мило ми стана, че има такива хора като нея, които се борят за клетите изстрадали души. С нея постоянно поддържаме връзка. Това е жената, която превърна това същество в куче. Тя го кръсти Лъки понеже извади много голям късмет. Ходих да го видя преди един месец и направо няма нищо общо с онова страдащо куче, което беше.”, сподели историята на кучето Лъки неговия спасител Симона Цанева.
“Може да не ви е трогнала историята ни, но наистина беше страшна борба.”, добави още спасителят на кучето.
Разгледайте още снимки с кучето Лъки и моментите от неговото спасение:
Да .. А в Бегуновци ги застрелват пред очите ти и никой не обръща внимание !!!!