Народна носия от Трън с гривна с отвор за изливане на парфюм впечатли почитатели на родния фолклор на нетрадиционно ревю в историческия музей в Пловдив

Автентични носии от 19 век със седефени копчета и стотици стъклени мъниста, с монети и пафти от чисто сребро бяха представени на ревю, но не на модния подиум, а в зала „Съединение” на Историческия музей в град Пловдив, съобщи u4avplovdiv.com.

Стотици почитатели на родния фолклор се насладиха на богатата колекция на пловдивчанката и основател на българското училище в Хамбург Ваня Велкова. Само преди броени дни тя бе обявена за „Българка на годината 2016”. Ваня Велкова е петият член на Асоциацията на българските училища в чужбина, който получава почетното отличие. Живее в Германия от 20 години, преподавател по български език, дарител е за детски домове и деца, останали без родителска грижа. Автентични носии и накити тя съхранява, обогатява и проучва в продължение на години. Знае имената на хората, изработили и притежавали някога тези костюми, както и свързаните с тях истории на родове и селища, което пролича и по време на ревюто. Освен костюмите, Ваня изучава предания, легенди, песни, диалекти.

„Когато през ваканциите ходех при баба на село, гледах я как тъче, преде, веза с много вкус и умение. Бях в 9 клас, когато получих като подарък от баба и дядо по майчина линия носии със заръка да ги пазя. След това се случи така, че отидох на училищна екскурзия в Трявна и един костюм от онзи край ме плени. Така постепенно у мен се породи желание да изучавам народните облекла. Повечето в колекцията ми са от родовете по бащина и майчина линия, както и от мои близки из страната. Но имам и много подарени от непознати възрастни хора или техни наследници от Северна България, Странджа”, разказва Ваня Велкова.

Освен като домакин на пловдивската вечер на носията, тя влезе и в ролята на разказвач, който разходи публиката из различни кътчета на страната, откъдето са облеклата. Манекените – от 20 до 70 години, представяха красивите костюми под звуците на акордеон или родопска гайда. Началото бе поставено с празничната носия на баба Димка Трифонова от Козаново. Това всъщност е бабата на Ваня Велкова. Носията от 1935 година е била тъкана от възрастната жена. Пред публиката бе показана и кърпата, с която тя се е венчала. Българка номер едно за миналата година пази костюм и от другата си баба – Ивана Кузманова от Черноземен. Птици и цветя оживяват по кърпата към него.

За основа на дантелата на празничната носия от Ветрен е служел конски косъм, който предава фееричност и обем. Костюмът е обсипан със стотици стъклени мъниста. В зависимост от възрастта, през 30-те години на 20 век жените в пазарджишкия край са носели различни на цвят престилки. Момите слагали зелени, сгодените – бели, а по-възрастните препасвали тъмни. Двупрестилчена се оказа носията от края на 19 век в Монтана. Бродерията по сукмана представлява стилизирани цветя, а към престилката са пришити 29 сребърни монети. Ризата е от лен и памук.

Сукман, обсипан с пайети и златисти шевици, показа девойката, която представи носия от Трън. Изключително впечатляващ се оказва тук аксесоарът. Гривната, неразделна част от облеклото, има отвор за изливане на парфюм. Когато жената движи ръката си, разнася и уханието на аромата. Везани опашки с монети висят на гърба на носията от Мъглиж, а върху ръкавите на разградската риза е избродирано дървото на живота. За градуса на настроението се погрижи фолклорен ансамбъл „Войводинци”. В него участват самодейци на възраст от 4 до 80 години.

Виж също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading...