Шок за картофопроизводителите в трънско! Над 1000 декара с картофи минават под карантина за срок от 2 години заради болестта пръстеновидно гниене, но предстои да бъдат освободени от забраната 251 декара

Налага се забрана за производство на картофи за семе на територията на община Трън за срок от 2 години. Със същата продължителност е и забраната за производство на картофи собствено производство, предаде телевизия “Кракра“.

“Растителна защита” налага драстичните мерки заради разпространението на болестта пръстеновидно гниене по картофите. Това е единственият начин, за да може да се спаси основният поминък в пограничната община. Драстичните мерки са оповестени на среща на картофопроизводителите от региона проведена в град Трън. Област Перник, която в продължение на години беше лидер в производството на картофи за семе в момента също е на първо място, но по размер на площите поставени под карантина.

“Площите, които са поставени под карантина са 1386 декара. В рамките на няколко дни предстои да бъдат подписани няколко заповеди за освобождаване под карантина и това са 251 декара, които ще бъдат освободени. Но дори освободените 251 декара площите под карантина са изключително много и те са над 1000 декара.”, каза в ефира на телевизия “Кракра” Галина Павлова, началник отдел “Растителна защита”.

Забраните не касаят хората, които на половин или един декар отглеждат картофи за собствена консумация, а само производителите, които реализират продукция на пазара. Производството на картофи в Трън ще стане по-скъпо за самите стопани, които всяка година ще купуват сертифицирани семена, защото имат забрана за засаждане на собствено производство. Това неминуемо ще увеличи цената на крайния потребител на картофите произведени в общината.

Причинител на пръстеновидното гниене по картофите е пръчковидната аеробна бактерия Clavibacter michiganensis ssp. sepedonicus. Тя е разпространена в Европа, Азия и Америка. За България бактерията е карантинна и е включена в Наредба №1 за фитосанитарен контрол. Предаването на болестта става най-често при допир на здрави с болни картофени клубени. Особено чувствителни са младите клубени, както и тези с повредена кора. Заразяване става и при разрязване на клубени за засаждане, като от един болен клубен чрез ножа могат да се заразят около 20 здрави, пише земеделският сайт sinor.bg. Телените червеи и другите почвообитаващи насекоми също пренасят заразата. Освен в клубените бактерията остава жизнена в продължение на 18 месеца при 0 градуса в ютените торби и в продължение на 63 месеца в заразени стебла. Почвата, съдържаща неугнили растителни остатъци, и оборският тор също са източник на зараза. Първите признаци на болни растения се появяват още на полето, но тъй като болестта протича бавно, те се наблюдават по-ясно след прецъфтяване на картофите. Най-напред се нападат долните листа, които загубват тургура си и се завиват нагоре, като от сиво-зелен придобиват жълт цвят и накрая некротират. Бактерията поразява проводящите съдове на растенията както по надземната част, така и на подземните органи, от които при разпукване или разрязване изтича мазен ексудат. По този начин се преустановява сокодвижението и растенията са угнетени, а по-късно завяхват и изсъхват. Повредените клубени не винаги могат да се познаят външно, но при разрязване се наблюдава поражение на проводящия пръстен, който отначало е кремав, по-късно пожълтява или добива кафеникав цвят. Болните клубени са негодни за посадъчен материал.