Минната камара откри кампания срещу неверните твърдения за отрасъла, включително и разпространените от противници на златодобива в трънско

Българската минно-геоложка камара (БМГК) поема инициативата да представи реалните факти за минната индустрия. Днес се проведе специална пресконференция, на която камарата обори три от най-разпространените митове за минната индустрия у нас. Според организаторите на събитието има опити по некомпетентен и откровено манипулиращ начин да се преиначат професионални теми, свързани с минния бранш. Като пример беше дадена ситуацията в Трън, където по думите на участниците в събитието се срещат същите проблеми. Противници на отварянето на мина в Трън разпространяваха твърдения в публичното пространство срещу фактите, които институции като Българска минно-геоложка камара изнасяше във връзка със спекулации.

В платформата YouTube бе публикувано първото видео, с което се разказа за успешното партньорство между минни компании и общините с добивна промишленост. Представени бяха и темите на следващите видеа – за технологичната модернизация на българските мини и за възможностите за развитие на биоземеделие в минна община.

“Днес правим първа крачка в опитите си да изчистим митовете за минната индустрия“, каза изпълнителният директор на БМГК инженер Иван Андреев. „Минният бранш разчита на знанието. Минната индустрия има доверие в науката и точния анализ. Само чрез наука и знание можем да вървим по пътя на устойчивото развитие.“ – посочи още той.

За съжаление се наблюдава парадокса, че едни хора градят своите заключения и позиции благодарение на активисти, които не са минни специалисти. Оттук се започва развитието на псевдоистории за състоянието и бъдещето на цели сектори, в т. ч. и на минната индустрия у нас. „Всичкото това, което ви показваме и за което ви говорим може да се види, може да се пипне. Има хора, които да го докажат и то не един и двама, а стотици.“, каза инженер Владимир Топалов, председател на Синдикалната миньорска федерация към КНСБ. „Да, трябва да признаем, че има мини в България, в които няма синдикати и които не са членове на Минната камара. Там някои хора по незнайни пътища са придобили средства и са закупили едни предприятия. Ние се борим под една или друга форма в тези предприятия да влезем и да им кажем, че светлия бизнес – бизнесът, който е пред всички и за всички е много по-правилен отколкото някой да се опитва да се крие някъде от органи, от разни други институции и по този начин да спести някой лев. Проблемът е, че все още институциите в нашата държава все още като че ли за някой неща си премълчават под определен предлог, че не знаят.”, заяви още инженер Топалов.

От своя страна синдикалният лидер на КТ „Подкрепа” в „Асарел-Медет” Иван Александров допълни: „Не вярвайте на разни измислени рекетьори. Те идваха една година да ни освобождават. Така и не разбрахме от какво ни освобождават. Трън е изключително беден град. Ако „Асарел-Медет” инвестира в този град, искайте в договора да е записано какво ще направи „Асарел-Медет” за вашата община. Това е бъдещето, това е начина Трън да се промени.” Екологът и експерт по устойчиво развитие в „Денкщат” Боян Рашев също изказа мнение по темата със златодобива в Трън. „Какво пречи, когато има нов минен проект на някое място в България? Защо има такава битка? Когато една минна компания отиде в едно място като Трън, Крумовград и така нататък, тя среща статуквото. Статуквото не я иска по дефиниция, защото тя отива там и ще му бръкне в сметките. Статуквото обича да контролира на място положението. Вие знаете в България как се управляват всякакви такива общини, в които няма нищо. Там хората живеят благодарение на това, че кметът или някой друг е бил така милостив да им даде възможност да са на общинска заплата, да получават някакви субсидии или други.”, каза Боян Рашев.