Минната камара откри кампания срещу неверните твърдения за отрасъла, включително и разпространените от противници на златодобива в трънско

Българската минно-геоложка камара (БМГК) поема инициативата да представи реалните факти за минната индустрия. Днес се проведе специална пресконференция, на която камарата обори три от най-разпространените митове за минната индустрия у нас. Според организаторите на събитието има опити по некомпетентен и откровено манипулиращ начин да се преиначат професионални теми, свързани с минния бранш. Като пример беше дадена ситуацията в Трън, където по думите на участниците в събитието се срещат същите проблеми. Противници на отварянето на мина в Трън разпространяваха твърдения в публичното пространство срещу фактите, които институции като Българска минно-геоложка камара изнасяше във връзка със спекулации.

В платформата YouTube бе публикувано първото видео, с което се разказа за успешното партньорство между минни компании и общините с добивна промишленост. Представени бяха и темите на следващите видеа – за технологичната модернизация на българските мини и за възможностите за развитие на биоземеделие в минна община.

“Днес правим първа крачка в опитите си да изчистим митовете за минната индустрия“, каза изпълнителният директор на БМГК инженер Иван Андреев. „Минният бранш разчита на знанието. Минната индустрия има доверие в науката и точния анализ. Само чрез наука и знание можем да вървим по пътя на устойчивото развитие.“ – посочи още той.

За съжаление се наблюдава парадокса, че едни хора градят своите заключения и позиции благодарение на активисти, които не са минни специалисти. Оттук се започва развитието на псевдоистории за състоянието и бъдещето на цели сектори, в т. ч. и на минната индустрия у нас. „Всичкото това, което ви показваме и за което ви говорим може да се види, може да се пипне. Има хора, които да го докажат и то не един и двама, а стотици.“, каза инженер Владимир Топалов, председател на Синдикалната миньорска федерация към КНСБ. „Да, трябва да признаем, че има мини в България, в които няма синдикати и които не са членове на Минната камара. Там някои хора по незнайни пътища са придобили средства и са закупили едни предприятия. Ние се борим под една или друга форма в тези предприятия да влезем и да им кажем, че светлия бизнес – бизнесът, който е пред всички и за всички е много по-правилен отколкото някой да се опитва да се крие някъде от органи, от разни други институции и по този начин да спести някой лев. Проблемът е, че все още институциите в нашата държава все още като че ли за някой неща си премълчават под определен предлог, че не знаят.”, заяви още инженер Топалов.

От своя страна синдикалният лидер на КТ „Подкрепа” в „Асарел-Медет” Иван Александров допълни: „Не вярвайте на разни измислени рекетьори. Те идваха една година да ни освобождават. Така и не разбрахме от какво ни освобождават. Трън е изключително беден град. Ако „Асарел-Медет” инвестира в този град, искайте в договора да е записано какво ще направи „Асарел-Медет” за вашата община. Това е бъдещето, това е начина Трън да се промени.” Екологът и експерт по устойчиво развитие в „Денкщат” Боян Рашев също изказа мнение по темата със златодобива в Трън. „Какво пречи, когато има нов минен проект на някое място в България? Защо има такава битка? Когато една минна компания отиде в едно място като Трън, Крумовград и така нататък, тя среща статуквото. Статуквото не я иска по дефиниция, защото тя отива там и ще му бръкне в сметките. Статуквото обича да контролира на място положението. Вие знаете в България как се управляват всякакви такива общини, в които няма нищо. Там хората живеят благодарение на това, че кметът или някой друг е бил така милостив да им даде възможност да са на общинска заплата, да получават някакви субсидии или други.”, каза Боян Рашев.

Виж също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading...