Изследване: Имената на селищата в бившата трънска околия са се запазили почти непроменени през годините, но вижте как са се наричали някои от селата в миналото

Повечето имена на трънски села са се запазили непроменени до ден днешен. Това става ясно от изследване, което е продължи 6-7 години и е дело на професор д-р Анна Чолева-Димитрова, предаде репортер на Zapadno.com.

“Бившата Трънска околия (според административното деление до 1956 година в България) е регион, който е запазил почти непроменени имената на селищата си и до ден днешен. Липсата на публикувани микротопонимни материали от този край е другият повод да се върна отново към разглеждането на трънската ойконимна система. От средата на миналия век досега не са извършвани промени в статута на селищата. Eдинствените изменения на ойконимите са свързани с няколко преименувания: две старинни названия са заменени с имена на партизани – село Мисловщица се преименува във Велиново, село Баба – в Неделково.”, пише в книгата на професор д-р Анна Чолева Димитрова “Селищни имена от Югозападна България: Изследване”.

Книгата е издадена през 2002 година. В нея са включени изследвания на голяма част от селищата в Югозападна България. Включени са областите София, Кюстендил, Перник, Благоевград, както и селища останали извън държавната граница на България – тези, които преди години са попадали в трънско и кюстендилско.

“Извършени са и доуточнявания и осъвременяване на селищните имена: с. Извор става Студен извор (това название се дава, за да се разграничи ойконимът от често срещания оним Извор); Яловица се преименува в Eловица (по желание на жителите на това селище). Най-старият засвидетелстван засега запис се явява в подкрепа на тази промяна. През 1960 година с указ са уточнени още две селищни имена: Мракьотинска махала > Мракетинци и Туряковци > Туроковци. Последното название е доказателство за избледняването на някои лексикални значения на думите или за тяхното изчезване от речниковия състав на говора. Местните жители не знаят какво означава тур, започват да свързват името на селището с етничното название (турчин) и са категорични, че никога не са живели при тях представители от този етнос. Eстествено, че към ойконимната система на Трънско се включват и имената на селищата, които до 1920 година са били част от него, а след тази година, по Ньойския договор остават извън нашата граница.”, пише още в изследването на селищните имена в Югозападна България. Подробности около изследването за имената на селищата в трънско може да научите като натиснете тук.

През 2014 година е издадена малка книга за местните имена в трънско, които са запазени в документи от 19 век. “През 90-те години ходих и правих изследвания в Трън. На тяхна база е написана тази книга за имената в трънско.”, сподели през Zapadno.com професор д-р Анна Чолева-Димитрова.

Професорът работи в Института за български език към БАН, в секция “Приложна ономастика”. Ономастиката е наука, която се занимава с произхода и значението на имената. Паралелно с работата си в БАН, професор д-р Димитрова преподава в ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е член Управителния и научния съвети на Македонския научен институт в София, главен редактор е на списание “Балканско езикознание”, което излиза на 4 езика.

Виж също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading...