„Евромакс Сървисиз”: Първоначално ще се работи само на мина „Злата”, за да се убедят трънчани, че няма да има проблеми при добивната дейност

На среща в Перник бяха представени резултатите от проведената оценка на социално-икономическото въздействие на проекта за златна мина „Трън“.

Пред журналисти беше представен проектът за добив на полезни изкопаеми на територията на община Трън. Елица Георгиева от „Евромакс Сървисиз“ обясни, че в момента фирмата е на начален етап в процедурата за получаване на права за експлоатация на находището. „Важен момент от историята на проекта е промяната на собствеността на фирмата. „Асарел Медет” чрез дружеството си „Асарел Инвестмънт” е част от проекта от 2014 година. Геоложките проучвания, провеждани преди това, са реализирани от предишните собственици на фирмата. След 2015 година, след като вече „Евромакс” е собственост на „Асарел Инвестмънт” и работи по проекта в Трън, инвестиционното предложение за находището претърпява промяна. В момента развитието на проекта е на етап стартирана процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, но сме в самото начало.”, поясни още Елица Георгиева.

По проект първите 7 години ще се извършва подготовка, следват 23 години добив на полезни изкопаеми, 5 години рекултивация и мониторинг. Представителят на фирмата поясни още, че по закон всеки инвеститор е задължен да отделя средства в специален фонд, който представлява гаранция за етапа на рекултивация на площите, по които се е работило. Тя каза още, че по проект участъкът, който ще навлиза в Натура 2000 (планината Руй) предвижда подземен добив, който е най-благоприятен за околната среда и няма причина във връзка с дейността на мината на повърхността да се изсичат масово дървета, както твърдят противници на златодобива в трънско.

Освен това, фирмата-инвеститор планира да стартира с добивна дейност само в южния участък (районът на бившата мина „Злата”). „Все пак ние решихме да предложим малка промяна, която всъщност мислим, че ще има голям ефект. Ще отложим реализирането на северния участък докато не убедим трънската общественост, че след нас няма да има негативни последици. Ще ограничим нашата работа само в района на мина „Злата” и както неведнъж сме казвали, нашето намерение е да възстановим дейността, която е била източник на препитание на местната общност.”, каза още Елица Георгиева.

„Общата площ, която е необходима, за да се осъществи проекта, обхваща общо 10 квадратни километра. На картите тя е отбелязана с имагинерна граница на проектоконцесионната площ. В рамките на тази площ, обаче, реално използваната територия е много по-малка. Тя е 1,4 квадратни километра или 11.8 % от проектоконцесионната площ. За сравнение – общата площ на община Трън е над 573 квадратни километра. Оценката на въздействието върху средата, в която се развива проекта не включва само компонентите на околната среда като растенията и животните, а включва и въздействието върху социално-икономическата обстановка в населеното място, общината или областта. Затова днес представяме само едно от проучванията си, но правим детайлни изследвания и на всеки друг компонент, не само на икономическия ефект. Представянето на останалите аспекти предстои”, каза още Елица Георгиева.

Експертът по устойчиво развитие в „Денкщат” Боян Рашев беше презентатор на социално-икономическа оценка на проекта за златодобив в трънско. Той показа тежката демографска картина в община Трън. Една от причините за това е липсата на работа. Много малко хора са заети на трудови договори. Реалният работещ бизнес в община Трън е дърводобив и земеделие. Има един голям източник на средства и това са европейските пари. Най-разпространената земеделска култура в трънско е пшеницата, а картофите са на второ място. Този феномен с пшеницата в планинския район на трънско се дължи на отпусканите субсидии от Фонд „Земеделие“. Средствата от фонда обаче намаляват. Предприятия, които някога са давали работа, вече са закрити – „Балканкар – Ерма”, „Идеал Пайп” ООД и „Хидрокомп – Торн Спринг” ООД, поясни още експертът.