Общинският исторически музей: В брезнишко Герьовден се нарича „Джурджовдън“, а обичаят „Одене на цвеке“ съпътства празника

Празникът Герьовден е наричан „Джурджовдън“ в брезнишко. Характерното за традицията в региона е, че на нея не се правят Гергьовски люлки. Това разказа директорът на Общинския исторически музей в Брезник Аниела Асенова, предаде репортер на Zapadno.com.

Най-характерното за Джурджовдън е събирането на хора на някой висок хълм около населените места. Там се е правил обичаят „Одене на цвеке“. В него са участвали младежи, които са си уговаряли среща, която се е правила в нощта срещу празника. На уреченото място за среща те са брали цветя, с които се е украсявало Гергьовското агне. На тези високи места, където са се брали цветята не се правят курбаните на Гергьовден. Те се правят на определени места в селото, където има оброчен кръст. В Брезник младежите, които са участвали в обичая „Одене на цвеке“ са се събирали на хълма Гребен, на който идвали и жители на близките села.

„Някои от хората са си носили и закуска, за да си похапнат, когато изгрее Слънцето. „На цвеке“ се ходи преди изгрев Слънце. Пеели са се песни и имало нарочена песен за младите, които вече са били семейни. Не е било редно млади хора, които вече са семейни да излизат и затова за тях се е пяла нарочна успокоителна песен. В Долни Романци се е пазила сламата от Бъдни вече и на Гергьовден тя се е изнасяла преди изгрев Слънце на нивата. Там сламата се е оставяла. Този празник е пролетен и е свързан със земеделието. В село Озърновци пак съществува такъв обичай, но там пък се е запазвал оратнякът от Заговезни. На Гергьовден той е запалван отново и са го въртяли на нивата с житото. Обичаят с оратняка се е правил, за да се прогони всичко лошо от житата и да не ги вали град. На други места пък се е пазило червено яйце от Великден, което било заравяно в нивата през нощта срещу Гергьовден.“, каза Аниела Асенова.

Венците и вейките, които младежите са брали са поставяни на самото агне, което е обречено да бъде заколвано. Гергьовското агне задължително е мъжко. При заколването му имат част обичаите, които нямат общо с християнството. Например кръвта на животното се събира в съд и се пази като Светена вода. Тази кръв се смята за лековита и се пази през цялата година. С нея всички в дома се помазват като се правят кръстчета на челото, брадата и бузите.