От съкровищницата на Трънско 2 част: Музеят на киселото мляко в село Студен извор пази спомена за откривателя на бактерията на киселото мляко – СНИМКИ

Музеят на киселото мляко в трънското село Студен извор съхранява и предава историята за доктор Стамен Григоров – откривател на бактерията Лактобацилус булгарикус, която седи в основата на киселото мляко. Музеят е разделен на две експозиции – етнографска и съвременна, предаде репортер на Zapadno.com.

В етнографската експозиция са показани ръчна и механизирана бучки за биене на масло, калъпче за сирене, трапеза, рукатка, в която Стамен Григоров е носил киселото мляко. Съдът е наречен ”рукатка”, защото е предназначе да се носи на ръка, а млякото запазва по-дълго качествата си, когато е в нея. На стената в музея са показани и две трънски носии – едната е всекидневна, а другата е предназначена да се носи по празници. В експозицията са показани чекрък за мотаене на прежда и вретено. Елемент в постоянната изложба е и кръг или круг, както се казва в трънско. Той служи за замесване на хляб или точене на кори за баница.

Съвременната експозиция показва чрез макети процесът на произвеждане на киселото мляко в мандри и последващата стъпка – пускането на готовия продукт в търговската мрежа. На информационни табла е описана биографията на доктор Стамен Григоров и други факти от историята на киселото мляко. Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 година в село Извор (сегашно Студен извор). Средното си образование е завършил в София, а висшето във Франция, където следва по ”Естествени науки”. Работи в Женевския университет като асистент на професор Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 година доктор Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Доктор Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на доктор Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

На доктор Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 година се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име.

След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември, 1906 година в парижкото списание „La presse medicale“. През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години. През Първата световна война доктор Григоров отново е военен лекар на фронта. В петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922 – 1924 години изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. След 1935 година в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му доктор Александър Григоров. Почива на 27 октомври, 1945 година в София.

”Трънският край е един от най-интересните в културно-историческо отношение не само в България, но и в Европа. Специфичен е със своите географски фактори, а също така е и много красив. Климатът е изключително здравословен – студена зима, прохладно лято, слънчева есен и кристално чист въздух. Планинските характер е обуславял главният поминък на населението. През различните периоди от историята тези фактори са играели различна роля във формирането на облика и. Река Ерма извира от Сърбия, през Знеполето и пак отива в Сърбия. Най-атрактивният природен комплекс е Ждрелото, наричан още трънското или ломнишкото Ждрело, а също така и планина Руй с връх 1706 метра се нарежда сред 10-те най-високи върхове в България.”, казаха от музея към края на беседата.

Разгледайте снимки от експозицията на Музея на киселото мляко, които обективът на Zapadno.com засне: