Показват археологическата забележителност храм-кладенеца край брезнишкото село Гърло в “Забравените светилища” на рубриката “БТВ Репортерите”

Тази вечер в рубриката “БТВ Репортерите” ще излъчат история за храм-кладенеца край брезнишкото село Гърло. Неделният брой на рубриката е озаглавен “Забравените светилища”, научи Zapadno.com.

“„bTV Репортерите” ще влезе в домовете на зрителите и в неделната вечер на 7 май, когато Денислав Борисов и операторът Павел Баев ще бъдат по следите на малко познати, древни култови светилища и археологически обекти, открити по нашите земи, но оставени да се рушат в забрава. В продължение на няколко дни екипът на предаването обикаля горите на Западна и Централна България в търсене на изгубени тракийски могили, антични храмове и култови средища. Така намират забравената базилика „Свети Спас” в близост до град Белово – красив и изключително добре запазен храм, останал от античния град Левке. В непристъпната гора над Брезник пък попадат на храм-кладенец, построен от древно племе, дошло чак от Шумер. А край Старосел – на тракийски храмове с богата история, които обаче вече са почти срутени. Общото между всички тях е едно – че са открити и забравени. Институциите си прехвърлят отговорността към тях и в резултат безценни археологически обекти на хилядолетия в днешно време се съсипват за броени години. Кой е виновен? Могат ли да бъдат спасени? И каква трябва да бъде съдбата им – отговорите на тези и други въпроси във филма „Забравените светилища” тази неделя, веднага след bTV Новините.”, анонсират от БТВ.

Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната Бронзова епоха, намираща се северно от село Гърло. Обектът представлява подземна сводеста зала, изградена над кладенец, към който води стълбище. Откривателката му, професор Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на остров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец в Балао дава основание за датирането към 12 – 10 век преди новата ера. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания. За популяризирането на храм-кладенецът след 2004 година се грижи инженер Любомир Цонев – като един от инициаторите на проекта „Балкански мегалити“.

Виж също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Приемам Privacy Policy

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading...