Видният трънчанин Тако Пеев и негови съмишленици създават комитет за подготовка на Априлското въстание през 1876 година

През месец май се навършват 138 години от присъединяването на Трън към Освободеното Княжество България, а Държавен архив – Перник съхранява богат родов архив, известен като Знеполски Пеев архив или Родов фонд Пееви, регистриран под № 349 К. Когато се говори за този период от време напред изпъква личността на Тако Пеев от Трън, съобщиха за читателите на Zapadno.com от Държавен архив-Перник.

Кой е той? Син на Гиго Пеев, чийто род е от село Ярловци, Тако Пеев (1832-1926 година) е с изключителни заслуги за развитие на просветното дело и националноосвободителното движение в Знеполието. Завършва така нареченото „медресе“, въпреки голямото желание на предците му да го изпратят да учи в Роберт колеж в Цариград. Юношеските му години преминават в търговските дела на рода и в самообразоването му. Получава като абонамент българските печатни издания „Книжици“, „Читалище“, „Гайда“, вестник „Изток“, а негова настолна книга е донесената от дядо му Пея Степанов от Дечанския манастир „История славенно-болгарског народа из г. Раича историе. В Будиме граде 1801″ на Атанасий Нескович. Той пръв работи за светското обучение в Трън като привлича учителя Георги Неделев от Панагюрище, който замества килийната с ланкастъровата система.

По време на националната борба за освобождение Тако Пеев, заедно с Гюро Байкушев, Георги Неделев, Димо Петричев и Григория Кокин създават в Трън комитет за подготовка на Априлското въстание през 1876 година. Това е поводът Васил Левски да дойде в Трън за една нощ, а Димитър Шишков – на няколко пъти при Тако Пеев. Комитетът заседава в манастира „Св. Архангел Михаил“. При започване на Руско-турската война и неизвесността за съдбата на Знеполието той сформира четири башибозушки контрачети. Начело на едната чета застава той и я насочва към Враня; втората е с командир Симо Соколов – към Гърделица (между Враня и Лесковец); третата с командир Иван Грънчаров – към Кюстендил и четвъртата, начело с Гиго Мисловщички и Кола Станоев – към Секирните и Радомир. Четите изиграват голяма роля за опазване на този край, за което сръбския крал Милан ІV награждава Тако Пеев със сребърен медал за заслуги. Възползвайки се от факта, че военните дейстия на Руско-турската война се водят при Плевен, сърбите започват окупация на околностите на Трън, Цариброд, Сливница, Брезник и стигат почти до Батановци. Тако Пеев емигрира в София, където започва дейност по присъединяване на Знеполието към България. Поддържа връзки с княз Дондуков-Корсаков, намира подкрепа от българския историк професор Марин Дринов (вицегубернатор на София) и от Софийския владика Мелетий, съобщиха още от Държавен архив-Перник.

Три пъти пътува до Сан Стефано в Главната руска квартира за да се види с Великия княз Николай Николаевич и да поднесе адрес от трънското население и молба за присъединяване на Трънско към Княжество България. Тако Пеев се среща с граф Игнатиев в Цариград. Многобройните му телеграми до Берлинския конгрес дават основание на граф Шувалов да се застъпи за каузата на трънчани и през месец май 1879 година Трънско се присъединява към освободеното княжество.

Тако Пеев се завръща в Трън, придружаван от ескадрон руски кавалеристи – казаци, по нареждане на княз Дондуков – Корсаков. Съвсем заслужено е посрещнат като голям родолюбец от местното население.