Брезничанка: До 60-те години на миналия век в Брезнишко се отглеждаше джойнт, който се използваше за направа на въжета, чували и тъкани пътеки

Растението коноп или канабис се е използвало в бита на населението в Брезнишко до 60-те години на 20 век. За този факт разказа брезничанката Вихра Ненкова, която си спомня как навремето от коноп са се правили пътеки за фамилния дом. Това сподели тя на среща с жители от Разложко, която се проведе в понеделник в Общинския исторически музей, предаде репортер на Zapadno.com.

Обикновено се отглежда заради здравите си влакна, високата скорост на растеж и мазнините в семената. От някои сортове коноп (на латински канабис) може да се добива и марихуана. Конопът е познат на човечеството от хиляди години – това е една от най-старите растителни култури на света. В миналото части от растението са се използвали за направа на облекло, на въжета за мореплаването, както и по нивите. Там, където е имало коноп, почти не е имало подземни вредители –сляпо куче, попово прасе и други.

“Искам да ви разкажа нещо от моето детство, когато в частните ниви, непосредствено след като се направиха тъй наречените Трудово кооперативни земеделски стопанства започна отглеждането на гръсница. Тогава така се наричаше конопът, а в днешно време се казва “джойнт”. През 56-та – 57-ма година беше това, аз бях 10-годишна се отглеждаше почти от всяко семейство, защото беше много необходим за изработката на някои домашни неща – въжета, чували, тъкани пътеки и други. Искам да ви разкажа как аз и моята баба сме отглеждали този коноп, който сега за съжаление е забранен да се произвежда. Тогава имах една нива около половин декар засята с гръсница. С моята баба отивахме да берем гръсниците. Тя ги изскубваше от земята, а аз ги подреждах на снопчета навързани по три места, защото един корен е висок около два метра. Нещо, което ми е направило много голямо впечатление тогава – моята баба никога не ме пускаше да влизам навътре в нивата. Винаги ме оставяше на сянка под някое дърво. Но веднъж без да забележи тя отидох, легнах между самите стръкове. Страхотно опиянение! Такова каквото може би никой не е изпитал, както аз съм изпитала тогава. Може би това е от наркотичните свойства, които ги има в джойнта, в гръсницата. След като баба ми изтръгваше конопите от нивата ги връзвахме на по-големи снопи и отиваха на топилниците. Това е една река, която минава наблизо до нашето село и в която се направиха дълги вирове, в които слагахме тези конопени стръкчета, направени на снопове. След това стояха там около 20 дни, докато се изкисне добре, за да може да се отдели повесмото от праздера. По-нататъшната обработка се извършваше от моите родители.”, разказа Вихра Ненкова.

До началото на 60-те години конопът се е отглеждал в Брезнишко, но след навлизането на вносния памук на родния пазар славата му изчезнала. След този период конопът бил забранен за отглеждане дори за медицински цели. Какво разказа още Вихра Ненкова може да видите в публикацията: Брезничани показаха традиции, култура, бит и ястия от Граовско на гости-работници от Разложко, които дават нов живот на горите в Брезнишко – ВИДЕО

Виж също...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Приемам Privacy Policy

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading...