22,9 % от населението на България живее под прага на бедността според статистическите данни от 2016 година

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 5.4 %, а
относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта. През 2016 година линията на бедност общо за страната e 308.17 лева средно месечно на лице от
домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1638.7 хиляди лица, или 22.9 % от населението на страната, съобщават от пресцентъра на Националния статистически институт.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.
Данните за 2016 година показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 27.9 %, или с 5.0 процентни пункта.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.5 %, или с 22.5 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (54.6 % за 2016 година), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6.7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2016 година делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 3.8
процентни пункта до 11.6 %, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 68.8 %. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4 %.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При
изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60 % от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. През 2016 година най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – съответно 194 и 204 лева, а най-високата – в област София (столица) (473 лева), следвана от областите Стара Загора (332 лева) и Габрово (328 лева). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 31.4 %, Пазарджик – 28.2 %, и
Варна – 26.6 %. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Ямбол – 14.4 %, Силистра – 14.9 %, и Благоевград – 15.7 %.

Линия на бедност по области през 2016 година

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на
Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и
социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.