Землячката Борка Павлова съхранява и предава легендата за брезнишкото село Ребро, планината Любаш, реката Ябланица и “Момин кладенец”

66-годишната жителка на брезнишкото село Ребро Борка Павлова съхранява и предава легенда за населеното място и района около него, предаде репортер на Zapadno.com.

Легендата за селото е като приказка – в основата се разказва за любовта на двама младежи. Населеното място се намира в планински район и е оградено от планините Любаш, Могила и Бракевица. Река Ябланица преминава покрай китното селце, което е с около 80 постоянни жители.

“Легендата я знам от дядото на мъжа ми, които живя до 103-годишна възраст.”, сподели Борка Палова. Землячката е записала легендата по думите на дядото на съпруга и, който я е предавал от поколение на поколение. Разказът за Ребро, Борка споделила пред съселяните си на един празниците на селото. Хората били удивени от чутите думи, които дамата сподели и на Zapadno.com.

“Надоле поточенце пее, край блато стадо овце се блее. По Влашко поле агънца припкат. Дългокрак щъркел в барата крачи, а насам в китно Ребро всеки върви по задачи. Много, много далече преди нас от незнайни времена е съществувало селцето Ребро. Стотици населения е хранила храни и днес тази богата ребърска земя.”, разказва Борка Павлова. Възрастната жителка на селото пази легендата, в която се разказва за двама влюбени – Яблена и Любаш. Тя е завещана от предците на Ребро, а заръката е да се предава, за да не се забравя.

“Любили се двама млади – Яблена и Любаш. Любовта им била чиста и свята, а думите – закон. Зли родители не дават девойката. “Ако вземеш Яблена и я изнесеш на върха на планината ти я давам за жена.”, казал бащата. Мед капнало в сърцето на Любаш – Ще се справя. Любаш грабва момата на ръце. Запъхтян, доста изморен спира някъде в подножието на върха. “Вода, вода, дай вода!”, вика Любаш. Девойката го оставя да почине и слиза долу в “Клисура”. Пълни единия от цървулите си с водица. Сякаш криле я носели нагоре към върха. Когато момата изкачила вече планината, не щеш ли зла участ сторила лошо. Момъкът издъхнал. Много плакала, ридала Яблена, а от сълзите и бликнала бистра студена вода. И от тогава до ден днешен тази вода се нарича “Момин кладенец”, планината – Любаш, а рекичката  – Ябланица. Пазим ние спомена за блестящата им любов и я предаваме на по-младите да помнят и те и да знаят откъде носи името планината и реката ни.”, разказва Борка Павлова.