Фермерът Любомир Симов-Муката от село Ребро: Животновъдите сме отхвърлени, защото не сме приоритет на държавата

Мъката да отглеждаш крави и овце в България не може да се компенсира нито със субсидиите, които ни дават и после си ги вземат по малко, нито с изкупните цени на млякото, а да не говорим за проектите по селската програма, категорични са стопаните от брезнишкото село Ребро, пише fermera.bg.

Ние, животновъдите в България, с всичко си имаме проблеми – имаме животни, но пари нямаме. Дават ни субсидиите и после ни ги вземат по малко. Сега вече не ги получаваме накуп, а и със закъснение. Ние само се мъчим, казва фермерът Любомир Симов, който е по-известен с прякора си Муката. Стопанството му се намира в село Ребро, на 3 километра от главния път между Брезник и Трън. Наследил е прякора, който на тукашния диалект означава „Мъка“, от дядо си, но го е предал и на своя син. Затова в този район хората ги знаят като Голямата Мука и Малката Мука. А на кокетната сграда в селото, където се намират минимандра и магазинче, има табела с надпис „Сирене от Муката“. Тук пристигат приятели и постоянни клиенти, които се отбиват, за да си купят от фермерското сирене и кашкавал, произведени „с извинение“ само от овче мляко, както ни казва Любомир. Започнал да се занимава с животновъдство с три овце в родното си село Ребро, след като се уволнил от казармата и постепенно увеличавал бройката. Сега отглежда към 200 крави и 160 овце на собствени и общински пасища.

Купил при ликвидацията сградите на ТКЗС-то и сега поправя покриви и гради нови постройки. Оплаква се, че няма хора, които могат и искат да работят на село. Като започнеш от строители, та до овчари и общи работници. „Всеки идва да те мами, а не да работи“, възмущава се Муката. След като „майсторите“ изкривили покрива, които градили, се наложило да ги изгони, но иди, та намери нови работници… Синът му Светослав също е регистриран фермер и дори се е включил в мярката на селската програма, която би трябвало да стимулира младите в агросектора, но отдавна съжалява, че е тръгнал по мъките да се бори с чиновници и бюрократи.

„Държава, която се храни от данъци и акцизи, не е държава. Не виждам светлина в тунела – всички управници ни лъжат“, продължава разказа си Муката. „Вече две години се мотаем с проекта за нова ферма по мярката „Млад фермер“ и щом веднъж си се включил, започват мъките и неволите. Уж щяха да плащат 70 % подпомагане, а после ги свалиха на 60 %, но и с това лъжите не свършват. За „ВиК“ и за трафопост досега съм дал 15 хиляди лева, а искат още толкова. Отделно дадохме 5 хиляди лева на консултанти. Така започнаха другите грижи и тичане, тичане… Досега набутахме 30 хиляди лева, а за тези пари щяхме да си направим обора сами. Това е мафия и е абсолютна глупост да се занимаваш с проекти по селската програма“, коментира фермерът, цитиран от fermera.bg. По думите му от европарите за земеделие печелят само чиновници и зърнопроизводители. „Животновъдите сме отхвърлени, защото не сме приоритет на държавата“, категоричен е Муката.

Цялото семейството на Любомир, по баща – Седефчов, се е включило в работата във фермата, но както казва той „очите пълни – ръцете празни“. Синът Светослав и съпругата му Сара ежедневно са при животните и на малката мандра, а дъщеря му Александра идва само през лятото, защото учи хореография в Пловдивския университет. Завършила е музикалното училище в Котел и вижда бъдещето си разпределено между танцовото изкуство и… фермата, когато има време. „Брат ми е работник за всичко, а съпругата му си почива, само когато я отменя“, разказва Александра.

В екофермата в село Ребро животните се отглеждат пасищно и са под селекционен контрол. Дават около 600 литра мляко на ден. Кравето мляко фермерът продава на мандра край Кюстендил, която го изкупува по 55 стотинки на литър с ДДС. „Овчето си го сиря за кашкавал и сирене. Хората идват тук да купуват. Имам право да продавам в област Перник и София област, защото съм регистриран по Наредба 26 за директни доставки, но предпочитаме да продаваме тук. Колкото пласираме, толкова правим“, обяснява Любомир. А че правят всичко с мерак, се вижда и с просто око. Около магазинчето с минимандра „естетски“ се разхожда красив паун, а редки породи петли гонят кокошките по двора. Черешово топче стои наблизо и не е само за украса, а може и да гръмне. Пасторалната гледка се допълва от магаренце, кобила, гълъби и каквото още може да види човек на село.

Кравите във фермата на Муката са от черно-шарена порода, а овцете са местни и строго охранявани от красиви каракачански кучета. Както ни обясни краварят Тодор Иванов, който срещнахме на пасищата край селото, „голяма хигиена има тук и всичко е качествено“. Самият той идва от плевенското село Бъркач. „Намирането на работници е най-трудното нещо, а на нас винаги ни трябват хора. Вчера дойдоха едни, а днес си отиват. Никой не иска да работи“, споделя Муката. Търси работници в цялата страна – от Велинград, от Ракитово, от Вършец… дори то съседния град Трън, известен с голямата си безработица, пак трудно намира мераклии да работят във фермата.

„Животновъдството е най-неблагодарния труд. Всеки ден се сменят овчарите, кравите се травмират, заболяват от мастит и после циганите ги купуват по 300 лева и това е – угоени крави, които струват по 1300 и 1700 лева, си отиват за по 300 лева. Няма пазар, на който да продадеш месото, никой не го изкупува. Мизерията е голяма – няма къде да продадеш овце, нито крави, нито телета, а ако дойдат прекупвачи, искат да ги вземат без пари. Те изкарват повече, отколкото аз съм вложил в животните“, споделя още Любомир. По изчисленията му – едно теле на 3 месеца е изяло фураж за минимум 500 лева, а прекупвачите дават само 300 лева. „Трудът не може да ни се плати по никакъв начин. Да не говорим за нервите и така ще си гинем като круши“, образно завършва разказа си Голямата Мука.

Денят му започва в 5 часа сутринта и „цял ден съм в лайна. Мириша на обор отдалече, колкото и пъти да се къпя“. Продължава работата си на полето, където сега усилено коси сам, а после търси хора, за да събират балите със сено. Работата свършва, щом се стъмни, но пък винаги намира време и за приятелите си.

Така в землището на село Ребро, недалеч от пътя Брезник – Трън, семейството на Муката упорито продължава поминъка на дедите си. Малко известен факт е, че в горите на близкия хълм Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 години. А самото село, чийто кмет сега е съпругата на Муката, е разположено в подножието на връх Любаш (1398 метра), като надморската му височина е 888 метра. Построено е върху средновековно селище, вписано под същото име „Бебро“, „Рабро“ в списъците на джелепкешаните от 1576 година към каза Изнебол. Наблизо са открити и други артефакти – заедно с праисторическата керамика, има фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична. В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха. В Пернишкия музей днес се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че село Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха – в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище. Но в древната земя, наситена с история, хората продължават и днес да оцеляват с „мука“, както биха се изразили сами, независимо, че сега са част от „голямото европейско семейство“.

Снимка и автор: fermera.bg, Лилия Мирчева