Другарската задружност в 13-та гранична застава в Горна Мелна е силна и вечна – разказ от първо лице

В края на месец май 2011 година потребител с никнейм vidval публикува в Panoramio снимка, която е заснел южно от връх Свръдловица, в планината Кървав камък. Добавя кратък текст “Яворе, помнят ли те?”. Това име е успял да разчете от избледнелия надпис на скромен паметник. Мястото е на метри на границата. Логично е да се предположи, че металната пирамида със звезда на върха е на загинал граничар. Това разказва пред Zapadno.com Ваклин Юруков.

Снимката бързо попада в полезрението на членовете на интернет форум “Граничарите на България” – място за среща на български войни, бивши и граничари. Всъщност, те твърдят, че “бивши” граничари няма. Пише го на фланелките им.

Атмосферата във форума е неподражаема. В друг род войски това не може да се случи. Съставът на граничната застава е малък, наподобява едно голямо семейство. Непрекъснато се носи бойна служба в мирно време. Опасностите са ежедневие. Другарят до теб е всичко. Създадените връзки между войниците са изключително силни и остават до края на дните.

За членовете на форума понятията за дълг, чест, достойнство, не са загубили смисъл. На особена почит са загиналите бойни другари. Води се специален регистър на героите на гранични войски, загинали при охрана на границата. Особено ревностно се издирват и на доброволни начала се възстановяват паметници на граничарите, останали на вечна стража край граничната бразда. Текстът “Яворе, помнят ли те?” е достатъчно силно предизвикателство за членовете на форум. Започва трескаво издирване.

Аз се регистрирах във форума през месец април 2012 година. По ирония на съдбата, посрещнаха ме със снимката на паметника на Явор и въпроси дали знам нещо по този случай. Нямаше как да знаят, че съм втория човек от наряда, поразен от мълния, довела до смъртта на приятеля ми, спомня си Ваклин Юруков.

Явор Асенов Чаушев бе от село Ровино, област Смолян. Баща му почина няколко години след събитието. Майка му и сестра му са живи.

Явор ми бе стар войник. 13-та гранична застава “Юнак” бе последната от Драгоманския отряд, Трънска комендатура, на стика с Кюстендилски отряд. Намира се в село Горна Мелна. Заставата бе високопланинска. Теренът по левия фланг бе доста тежък, през зимата почти непроходим.

17 юли 1987 година. След 6 дни (на 23 юли) Явор щеше да навърши 20 години. Бе му последния наряд. На следващия ден щеше да е в кухнята (бе готвач), после – в отпуск, после – уволнение. Не се беше прибирал в родния край 16 месеца. Не спираше да говори за това, за баща, майка, сестра, за момичето, което обичаше.

Тръгнахме към Кървав камък около обяд. Времето не беше хубаво, но след няколко часа стана истински кошмар – свирепа буря, проливен дъжд, гръмотевица след гръмотевица. Предполагам, че за него бе въпрос на чест да завършим този наряд. Придържахме се до самата граница. Няма сигнализационно съоръжения, няма връзка. Трябва да стигнем до кльона на съседната застава, да се обадим там, те звънят в нашата застава и едва тогава тръгваме обратно. Тежък, много тежък наряд, здраво ходене с часове.

Движехме на известно разстояние един от друг, но все пак така, че да можем да си говорим. Нямам спомен как точно се случи. Лежал съм в безсъзнание, а когато се свестих не си давах точно сметка какво е станало. Ушите ми пищяха, не усещах тялото си, не можех да говоря. Дълго се опитвах да го свестявам, правех му изкуствено дишане, крещях, но без капчица глас. После разбрах, че всъщност е починал от мълнията мигновено. Опитвах се да го вдигна, да го нося нанякъде. Никакъв шанс. Плаках, лутах се, коленичех до него. Решил съм, че трябва да потърся помощ. Заставата е на часове, стикът на съседната – също. Интуитивно съм тръгнал надолу, перпендикулярно на границата, към село Къшле. Не знам колко и как съм слизал. Спомням си първите уплашени хора, които срещнах. Чудели са се какво става, а аз не можех да говоря. В крайна сметка просто отидохме до мястото. Дори не ме закараха до заставата, а в Трън и после в София – във ВМИ. Не присъствах на погребението. Паметника го направихме после. Точно на мястото е.

Не бях се връщал в Горна Мелна след уволнението, макар и винаги да съм искал. Няма нищо случайно на този свят. Явно бе дошло време да отида. През юли се навършваха 25 години от тъжното събитие. Заклех се, че ще възстановим паметника.

Първата среща на служилите на 13-та гранична застава в Горна Мелна – възстановяване на паметника на ефрейтор Явор Чаушев се състоя през юли 2012 година. Събрахме се около 15 човека. Почистихме паметника, боядисахме. Поставихме гранитна плоча с надпис и снимка.

На втората среща през 2013 година, освен на паметника на Явор, се качихме и на Рудина, където открихме, почистихме и оградихме паметника на загиналия от измръзване граничар от 12-та гранична застава в Стрезимировци.

Неусетно тази среща се превърна в традиция. Събираме се всяка година през юли. Организацията тече през форума „Граничарите на България“.

Тази година се състоя шестата ни среща. Навършиха се 30 години от гибелта на Явор. Почетохме го с достойнство. Освежихме отново паметника. Поставихме 5-метров пилон, на който издигнахме българското знаме. Събитието бе посетено от над 50 човека от всички краища на България – офицери и войници, служили на заставата, членове на семействата ни, приятели. За нас бе особено щастие, че на срещата присъстваха сестрата на Явор – София и племенникът му – Алберт.

На венеца, който поднасяме, неизменно пише „Помним те, Яворе!“.

Тези срещи не биха могли да се състоят без безкористната всеотдайност на трънчани. Особена благодарност дължим на началника на Граничен полицейски участък – Трън комисар Станой Милтенов и граничния полицай Иван Исаев.

Ваклин Юруков

Разгледайте още снимки свързана с разказа за 13-та гранична застава “Юнак” – Горна Мелна:

Снимки: Ваклин Юруков

Виж също...

Loading...