Тоягите като средство за защита на местни жители били причината за възникване на името на брезнишкото село Сопица
Няколко са легендите за възникването на името на брезнишкото село Сопица. От използването на “сопите” идва и легендата за произхода на името на селото. Тя гласи, че през 14-15 век в местността “Чифлик” живял змей. Той бил прогонен от района на селото с помощта на сопи (тояги), които местните жители използвали срещу змея. Това разказаха местните пред Zapadno.com.
Друга легенда гласи, че името произлиза от защита със сопи срещу турци, които отвличали момчетата за еничари, а момичетата за робини. Хората от Сопица единствено с тояги (сопи) се отбранявали от набезите. Брезнишкото село е и единственото, което не си е сменило името през годините от своето създаване до наши дни.
В началото на своето възникване селото е било разположено в района на сегашното шосе, което минава покрай Сопица, разказа кметският наместник Босилка Стоянова. До 3 декември 1453 година селото е било тимар (феодално владение) на Масхара Хъзър и от тази дата се прехвърля на Бей Кули Мукбил. След това един дял от село Сопица от Мукбил преминава у Пути Хъзър. Този дял се състоял от 26 домакинства, 3 вдовици и приход 1550 акчета. Съществуват и други записвания от този период. На същата дата е записано следното: Тимар на Оклукчу Али преминал у него от Мехмед, син Йешил Исхак. Притежава берат, тоест заповед, указ от Худавендигяр (султана). Този дял от село Сопица: 42 домакинства, 5 вдовици и приход 2870 акчета. Лицата, които са владеели селото са били военно задължени към султана, тоест към централната турска власт. Населението на село Сопица не е понасяло безропотно жестокостите на турската тирания.
От средата на 20 век в кметството на населеното място се съхранява летописна книга, в която са записвани по-важните и значими събития. В началото на книгата текст гласи: “Да се знае, кога дойде Кара Фейзи у Брезник да е ага, та изяде всичкото жито на света, щеше да помре светът за хляб. Писа поп Стоян от Сопица това лошо слово, да му се смее светът.”. Текстът е отказ от книгата “Да се знае” на българската историчка, специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя Вера Мутафчиева.
Освен летописната книга кметският наместник Босилка Стоянова пази и друга книга за историята на село Сопица. Книгата е дарена от местен жител, който е прекарал част от живота си в град Русе. Преди 5 години той изпратил по пощата всичко, което събрал за родното село – информация, снимки и традиции. В края на книгата, на корицата авторът собственоръчно написал послание към жителите на Сопица и Босилка Стоянова.