Брезнишкото село Ярославци е основано през 19 век от няколко многодетни семейства, които избягали от турски нашественици в село Муртинци

Село Ярославци, което е разположено в община Брезник води своето начало от 19 век. Тогава то е основано от няколко семейства, които обитавали четири къщи в местност, която се намира на 1 километър от центъра на Ярославци. Това разказа пред репортер на Zapadno.com землякът Михаил Марков.

Местният жител е роден в Ярославци, но понастоящем живее в София. Той съхранява историята на селото, което му е предадена от баща му Евлоги Георгиев, който по професия е бил учител и дядо му Марко Георгиев, който е роден през 1868 година и е бил участник в Балканската и Междусъюзническата война. Освен от тях, Михаил е чувал за историята на селото от по-възрастни земляци.

„Селото е някъде от началото на 19 век по време на турското робство. Най-напред селото се е състояло от четири къщи, които се намират на километър-километър и половина по течението на това дере, където е началото на река Конска. Къщите са били на едно място, а селото е било познато с термина „Старо село“. Една от четирите къщи е била на моите предци. По-насам е имало още две къщи, които са били на фамилията Миладинови. Първите заселници са дошли от село Муртинци, а причината е била издевателства извършвани от турски нашественици. След като вече хората в тези 6 къщи стават повече по-многобройни, фамилиите решават и се преместват на сегашното място на Ярославци. Населението става по-многобройно, а възможностите на хората – по-големи. Повечето от първите фамилии имат по 8 до 10 деца, от които обикновено са оставали 6, 7 или 8 живи, а останалите са почивали. Включително и на нашата фамилия е било така – имали са 9 деца, от които 3 са починали. Останалите живи деца от фамилията ни са били 5 момчета и една девойка. Условията за живот са били добри. В района на селото има удобни терени за обработване. Тази обработваема площ е давала възможност да се изхранват всичките тези хора. Реколтата не е била чак толкова богата, но е била достатъчна.“, разказва Михаил Марков. Фамилната му къща все още е опазена от прищявките на времето. Тя е разположена над новата къща на Михаил Марков. В двора и все още напомня за миналото малка постройка, която е била фурна. В нея се е пекъл хляб за цялото семейство. Самуните са се приготвяли през 10-тина дни. Фамилният дом е на около 150 години, като за този период е преживял няколко ремонта. По турско време от прозореца на къщата, бабата на Михаил Марков е била с тъпан, когато турски управник заставал на отсрещен хълм. Турчинът събирал данъците от местните жители на Ярославци, а бабата известявала за неговото идване. Близо до новата си къща Михаил отглежда сочни български домати в малък парник.

През 80-те години на 20-ти век в землището на селото били изградени над 50 къщи от типа „вила“. Те били изградени от ярославчани, които се изселили в Перник, София и региона. С вилите броят на къщите в селото нараства на над 90. Всяка къща има номер, който е изписан на фасадата или оградата на имота. „В годините около 80-та по едно Постановление тези къщи бяха обявени като вилна зона. Тогава много хора дойдоха и се заселиха. Естествено след това голяма част от тях изоставиха вилите си. За съжаление голяма част от къщите в Ярославци се обитават през летния сезон. Хората, които са постоянно живеещите тук са от порядъка на 15-17 човека, които са предимно възрастни. Повечето от хората са настроени да си ползват жилищният фонд и лятно време има и по-млади хора. Селото е обитавано от хора, които имат афинитет към науката и образованието. Не говоря само за моята фамилия, в която е имало един учител и един поп, но и за другите. Когато Ярославци се разгръща и става по-голямо тогава местните се събират и изграждат собствено училище. В него е имало и деца, и двама учители, които ги обучавали.“, сподели още Михаил Марков.

Центърът на селото, който няма как да не бъде разпознат – като всяко малко населено място най-широкото пространство е мегдана или площада. В сърцето на селото е разположена сградата на кметството, която преди около 50-60 години е функционирала като начално училище за ученици от 1 до 4 клас. След това сградата е била местното читалище и мястото, където порасналите вече младежи се забавлявали. На хълма срещу сегашното кметство хората от селото се събирали за празници. Хълмът е покрит с дървета и растителност, но в онези години възвишението все още е било голо, спомня си още Михаил Марков.