Фермерът Милко Миланов от село Станьовци: Липсата на квалифицирана работна ръка е основният проблем в земеделието и животновъдството

Най-трудното във фермерската работа е намирането на квалифицирани работници или поне такива, които да умеят да работят. Това сподели земеделецът и животновъд Милко Миланов от брезнишкото село Станьовци, пише Fermera.bg.

Той е станал фермер преди 6 години, когато се е завърнал от Гърция, където е живял и работил в продължение на 11 години. Милко решил да вложи личните си средства, време и труд в родния си край, където обработва около 1300 декара ниви, 700-800 декара ливади и пасища и отглежда 120 овце и 14 крави. В земите му преобладават културите лимец и ечемик. В стопанството му помагат голям трактор Deutz-Fahr и 3 трактора ЮМЗ, имал е и верижен, но го е махнал. Фермерът е доволен от трактора Deutz-Fahr, като споделя, че е харесал още един подобен, но не смее да го купи. За него отглеждането на 4-5 овце не е животновъдство, а е просто тръпка.

Напористият фермер споделя, че се е завърнал в България не заради кризата в Гърция, а по собствено желание. Неговото семейство е отглеждало животни и е обработвало земи. От там и той решил да се занимава с този вид дейност. „Взех земята под аренда, която никой не я обработваше. Причината е, че в района на Станьовци и околните села климатът е друг. В Брезнишко има една планина, която събира всички северозападни ветрове, които остават откъм нашата страна. Земята в района не е плодородна, високо е и е много студено. Зимите са може би по-студени от тези в Кнежа, Трън и други райони на страната. Ето, миналата година ми измръзна житото точно преди да паднат снеговете. Имаше три денонощия с температури от -17, -18 и -19 градуса без сняг. Хем миналата година сеях жито.“, спомня си Милко Миланов. През летния месец август температурата през нощта в близкото село Кошарево пада до 15, а в село Станьовци – до 7-8 градуса над нулата. Разликата в температурите смачква растенията, които се засаждат в района на брезнишкото село. Нулеви температури през пролетта са също сред честите аномалии в климата на Станьовци.

Житото, което бил засял преди да измръзне било от двама брезнишки земеделци, които са сред най-големите в общината. Милко взел от тях фуражно жито за семе, което измръзнало вследствие на студовете. Лимецът, който е сред модерните култури на 21-и век също не спасява фермера, тъй като пазарът в България е стеснен или няма такъв. „Не мога да се класирам никъде – нито в Европа, нито в България. Търсенето на лимец е много малко. Ето сега например съм си хранил животните с лимец. Не мога да сменя културата, защото лимецът иска височина, иска постна почва – точно този климат, който го имаме ние. Качественият лимец е над 900 метра надморска височина. Аз имам ниви на 1100 метра надморска височина и го отглеждам там, но българите сме бедни за тази култура. Народът не може да си позволи да си купува този хляб и брашно от истински лимец. Това, което се продава в магазините, не мога да гарантирам какво е, защото виждам различни нюанси на брашното. Земята не става за отглеждане на друго. Не смея да засея нито слънчоглед, нито царевица. Страх ме е дали ще успея да го ожъна заради студовете и влагата“, споделя още Милко. Той е опитвал да предлага лимеца си на фурни, но те му искали по 50 или 100 килограма брашно. Фермерът е категоричен, че няма необходимото време, за да се разправя за подобни количества брашно. Той е отправил оферта на френски купувачи за лимеца си и се надява офертата му да бъде одобрена. Милко е имал намерение да пласира културата си и в Австралия, но за там му искали минимум по 5 тона лимец всеки месец. „Къде да го произведа този лимец? Бяхме пратили проба, която показа, че по всички показатели лимецът ми отговаря на изискванията. Никой от другите колеги, които произвеждат културата не искат да губят пазара си, ако са се закачили някъде и затова няма с кого да се съдружя за Австралия.“, казва още той.

Друг проблем, който е по-основен за Милко, е липсата на квалифицирана работна ръка. По думите му не се намират хора, които да могат да работят в земеделието и животновъдството. „Обикалям сутрин по селата в района да събера 5 човека, които да работят и няма кой да намеря. Това, което е останало всичко е тотална деградация, алкохолици, мързеливци. Няма кой да работи! Брат ми е покрай мен. Взимам и хора от селото, но работници не могат да се намерят, защото няма. Ходил съм и по Северна България и по Гоце Делчев, но няма кой! Основният проблем е, че никой не разбира и няма кой да разбира. Ти не можеш да намериш овчар. Ако тръгнем да обикаляме в цяла Югозападна България не можем да намерим овчар, който да знае как да дои, да остриже, да изроди… Това са много специфични неща. Тази дейност в нашите региони е приключена.“, казва Милко.

В началото фермерът не се е възползвал от програмите, които Европейския съюз е предлагал, защото е имал средствата за започване на бизнеса. Според него, ако след 2020 година, когато евросредствата ще бъдат спряни и положението не се стабилизира той ще се принуди да се откаже от земеделието и животновъдството. В селата около Станьовци фермерите се броят на пръсти заради трудностите, които срещат всекидневно.

Посланието на Милко Миланов към бъдещите земеделци и животновъди е да си осигурят работна ръка преди да се захванат с тази дейност. Това отправя той към фермерите, тъй като вече няма и от кого да бъдат научени на селскостопанска работа евентуалните работници.

Снимка: Fermera.bg