Доайенът на бизнеса в област Перник Вълко Маринов, който има корени в Брезнишко е раздавал безплатна храна на гладни и бедни

Един от първите бизнесмени в област Перник, след демократичните промени е помагал на гладни и бедни хора. Доайенът на частния бизнес в региона Вълко Маринов е правил това от сърце, а не с цел да се наложи в бранша. Това разказа той пред репортер на Zapadno.com.

Вълко Маринов е роден в град Перник, но от 20 години живее в брезнишкото село Долна Секирна, откъдето са и корените му. През 1997 година той претърпява тежка катастрофа на пътя между хижа “Селимица” и пернишкото село Кладница. Тогава шансът да оживее е бил нищожен, но по чудо той започва да се възстановява. Вълко е основател на фирмата “Веригано”, която е създадена в началото на 90-те години на миналия век. Мащабът и се разраснал до верига. А името на фирмата произлиза от местността “Веригано” в Северна Италия. Стара легенда гласи, че при разбиването на Гарибалди много от войниците тръгнал на север към България, Румъния, Украйна, Полша и други страни. Прадедите на Вълко, които са се заселили в една от махалите на Долна Секирна са били наричани “вериганците”. Така са и наричани прадедите му – вериганците. Бизнесменът се разровил из историята, за да направи родословно дърво на фамилията. Така той стигнал до местността “Веригано” в Италия.

“Това, с което в началото се занимавах в Перник е откриването на първата частна фурна с един мой колега. Доста добре заработи фурната. Но основното, с което се занимавах е търговия с експорт и импорт. Имайки изключително много контакти с Турция, с Русия, Кувейт, Бейрут, Ливан… Най-много изнасях за военните в Бейрут, Ливан сирене, брашно, месо и други. Сиренето го взимах от Ямбол. Там имах договор със завода за сирене, от Елхово взимах месото, брашно взимах от Добруджа. Минерална вода съм карал за Кувейт, тъй като бях съдружник във фабриката за минерална вода в Рударци „Би Би Ко”, която се разпространяваше успешно из цялата страна и за износ. Внасях шоколади от Антвертен, Белгия и сателитни антени от Люксембург. Работих с Коларов, който беше дошъл в България от Америка, където е бил директор на една банка. Той е зет на емира на Кувейт. И когато станаха данданиите той идва в България, даже е гласен за министър на финансите, още преди да стане Костов, но той е отказал.”, сподели Вълко Маринов. Той е работил със съдружника си в продължение на 3-4 години. Двамата често са пътували за Кувейт, където са изградили структура. От бившата Югославия пък бизнесменът е внасял хладилници на марката “Кончар”, а от Русия – материали необходими за строителството.

В средата на 90-те години Вълко се захваща с футбол като става спонсор и президент на футболен клуб “Миньор” (Перник). Според него и неговия съдружник това е било грешка. “С месеци на ред ме навиваха, навиваха и най-накрая се съгласих да стана спонсор и президент на клуба. Тогава казах на Коларов, че ще преустановяваме дейността, разделяме парите и аз се оттеглям. Мислех, че вече имам достатъчно пари, но това се оказа една химера, защото когато казах на Коларов, че ще се занимавам с футбол той само ми каза: “Виж какво, сега точно започнахме да работим добре. Не се отказвай. Тези пари, които си направил са пари за семки и ще свършат много бързо.”, спомня си Вълко Маринов. Съдружникът му дори дал пример с емира на Бруней, който е сред най-богатите в света. Емирът станал спонсор на втородивизионен отбор, но в средата на единия сезон той се отказал и казал, че футболът било скъпо нещо. Доайенът на частния бизнес в Пернишко се отдал на “Миньор” в продължение на 4 години. “Ние бяхме един от първите български отбори, които направиха турне в Измир, Турция. Бяхме настанени в новооткритата база на Националния отбор на Турция. Мачовете ги играехме на един от най-добрите футболни терени „Алтай”, докато с нас имаше още 3-4 отбора от Западна Европа и играеха на второстопенни игрища. Проведохме много турнета и мачове из Македония.”, спомни си той. Въпреки че не натрупал състояние от това той не съжалява, защото от дете се занимава с футбол. “Веднъж се отказах, върнахме след това и изгубих още милион и нещо. Просто не искам да обидя някого, да се почувства обиден, но интересът към спорт и футбол някак угасна в последните години в Перник. Но не съжалявам, че съм се занимавал. Каквото съм давал – съм давал от сърце.”, каза още Вълко.

Първите години на фирмата “Веригано” съвпаднали с “гладния период” в България, когато стелажите по магазините за хранителни стоки били празни, а цените – високи. В началото на 90-те години бизнесменът раздавал безплатно закуски и боза от павилиони и сладкарска работилница пред тогавашната Окръжна болница в Перник. Храната се раздавала на гладните и бедните хора всеки петък. Доброто дело се извършвало всяка седмица в продължение на една година. Идеята за тази инициатива дошла от състраданието на Вълко, който срещал много гладни и бедни хора по улиците. “Исках по някакъв начин да им помогна. Не съм направил кой знае какво, но бях един от първите, който им помогна.”, спомня си бизнесменът.

До ден днешен някои си спомнят за това как фирмата на Вълко Маринов е предлагала най-евтиното олио в Перник, когато държавната фирма го е предлагала на два пъти по-висока цена. Бизнесменът докарал 20 тира с олио от Гърция в момент, когато държавната фирма доставя малки количества, които дори били привършили. От доставката било раздадено безплатно олио за болницата, детски домове и ясли. “Тогава продавах олиото пред болницата – куриозен случай. Няколко дни се продаваше, защото бях докарал много олио от Гърция. Редицата беше до “Шахтьор” и почти не намаляваше. Хората нямаше с какво да си сложат салата или да пържат, а бабите нямаше какво да занесат на гробищата. В редицата бях подредил всички стари хора, а по-младите – по-назад. Даже и карах с коли някои от тях, които не можеха да ходят. С каквото можех помагах.”, спомня си Вълко Маринов. Неговата фирма е осигурявала безплатно храни и напитки за обществени събития в Перник.

До тежкия инцидент през 1997 година фирмата е в подем, но след това дейността и стихва, тъй като Вълко Маринов не може да ръководи бизнесите си. “Изкрах дълго време в кома. Наложи се да съкратя много от работниците, които наброяваха над 140 души. Така със затихващи функции фирмата започна да отшумява. Дълги години след това не можех да се възстановява. Срещнах и нови неблагодарности, и семейният живот си разбих. Но не съм си подавал ръката за милостиня. Докато мога ще се боря, а след това както Господ отреди.”, каза Вълко Маринов.

Виж също...

Loading...