Паметник от 294-та година след Христа е бил открит в село Горна Секирна, което има над 1 700-тна история

Историята на брезнишкото село Горна Секирна е на над 17 века и за това свидетелства паметник, който е открит в землището му. Паметникът датира от 294 година след Христа и е бил открит през 1908 година. За откритието и историята на Горна Секирна е написана книга от местния жител Асен Стаменов Тонев. Изданието грижливо се пази от сина му – Ганчо Тонев. Книгата е издадена през 1991 година и е била раздадена на всички местни жители на един от съборите. На Ганчо Тонев му е останал само един екземпляр от изданието, който той грижливо пази, предаде репортер на Zapadno.com.

Брезнишкото село Горна Секирна е разположено в планински район на надморска височина 1016 метра. Обитаващите къщи и вили в селото са около 70 на брой, а постоянно живеещите – 10 човека, като през почивните дни броят им достига до 100 души. Климатът в района е умерен и благодарение на върховете, които опасват населеното място то е предпазвано от бурни ветрове, градушки и други природни явления. През 1952 година в района започва залесяването с иглолистни дървета, а широколистните гори – бук и габър са се самозалесили. Формата, която Горна Секирна образува наподобява буквата „У“, а около него има няколко светилища от византийско и римско време. Едното светилище се намира на близкия Големи връх, второто е в местността „Градище“ и третото е в местността „Свети Илия“. Историята на селото е на 1730 години. Населеното място, заедно със съседното брезнишко село Душинци се съревновава кое е най-отдалеченото от общинския център – Брезник. Според измервания разстоянието от центъра на Брезник до Горна Секирна е 26 километра по изградените пътища. Селото е с изграден асфалтов път от 1971 година, когато той тържествено е бил открит с много веселие. Малко по-рано пък – в края на 50-те години на миналия век е изграден и пуснат в експлоатация трафопостът на Горна Секирна. Още по-назад в годините историята е белязана със значимото откритие – паметник от 294 година преди Христа. Реликвата е открита в местността „Свети Илия“, която се намира над селото и където е изграден кръст. Паметникът е бил закаран с волове до Националния археологически музей в София. На него е изписано на древен език предание, а той е направен в чест на Максим – син на бащата Лисин и майката Дентабарис. Вероятно артефактът е свързан с път, който е преминавал през Горна Секирна е продължавал към Сърбия. Пътят е използван за придвижване на турски войски и кърджалии. Вторите пък били напастта за Горна Секирна, защото при преминаването винаги са убивали местни жители.

Името на селото също е интересно само по себе си, но няма данни за неговия произход. Предполага се, че името е свързано с добива на дърва, който е бил е сред основните поминъци на местното население. „Селото води началото си още от византийски и тракийски времена, за което свидетелства паметника от местността „Свети Илия“, който пък се намира в музея срещу Президентството. На него е отбелязана годината 294-та след Христа.“, разказа местният жител Ганчо Тонев. В местността „Градище“, където е едно от светилищата на Горна Секирна е била изградена крепост, която е управлявана от Цар Калоян до падането на България под Византийско робство. „В района на тая местност „Градище“ има желязна руда – магнетит. Рудата е с високо съдържание на желязо – около 73 % и направо са се изковавали съдове, сечива, брадви и други пособия за селскостопанска дейност и отделно мечове. Местностите около крепостта носят имена свързани със занаятчийството. Една местност се казва „Ковач“, другата местност се казва „Майсторлападин“, където са произвеждали тухли. В съседство на тази крепост, в местността „Червена ябълка“ се е развило и селище. Но Калоян разбива византийците и оставят само една бременна жена жива, която селото я приютява. Нейното име е Латинка. Местните хора са и направили къщичка и тя създава потомство наследници на византийците, на католиците. Жената създава поколение, но понеже е наследник на католици нейните наследници не са погребвани в централните гробища на селото. Ние сме едно от малкото села, което има двойни гробища.“, разказа Ганчо Тонев. До 1958 година католическите гробища или така наречените Латински гробища съществуват. По време на турското робство млад поп на име Христо е изповядвал християнската вяра сред местното население. Заради това турците убили братът на попа – Джаро, който пък се славел със силата си и страха на завоевателите от него. Джаро бил хванат от турците докато спи и бил изгорен жив на близка ливада. Това накарало поп Христо да се разпопи. Така произлязло и името на фамилията му – Разпопови или Попови според някои местни.

Още в тракийско време в района на селото силно развит е бил рудодобивът. Кипяла е рударска дейност като например изковаване на железни предмети. В древни времена в селището се бил развил още един поминък – направата на цигли (керемиди). Изделията се произвеждали в местността „Черемидарница“.

В днешни времена хората на Горна Секирна отглеждат зеленчуци и плодове, които са за собствена консумация, но в миналото всеки е обработвал земя. „Селото е с голяма мера. Оттук, центъра на селото посока село Кожинци нашата мера достига до 9 километра. В стари времена препитанието на хората е било от скотовъдството и дърводобива. По турско време много от мъжете са работили в градовете на страната като строители.“, споделя Ганчо Тонев.