През 70-те години на 20-ти век сурвакарската група на село Кошарево е открила издание на Театъра на нациите във Франция

Сурвакарската група на брезнишкото село Кошарево е най-силната в област Перник. Това сподели за Zapadno.com бившият кмет на Кошарево Милка Боянова.

Милка Боянова е работила в продължение на 26 години в читалището на Кошарево, 12 години е била кмет на селото и 3 години е била счетоводител на Потребителната кооперация. Историята на сурвакарската група на селото се помни от по-възрастните сурвакари и жители. През социалистическите години групата е преживявала доста разочарования от тогавашната власт, но никога не е сломила духа си и е запазила традицията на празника. В историческите книги годината на основаване на брезнишкото село е записана като 1572-ра. От тогава своето начало води и местната сурвакарска група.

“Какви случаи сме имали за тая сурвакарска група. Групата беше открита през 1967 година от покойния Данчо Николов. Човекът тръгнал и вижда, че в селата на 13 срещу 14 януари се прави Сурова, както е при нас. В нашият регион са разделени на мечкари и сурвакари. Мечкарите са едни с обърнати кожи, а ние сме сурвакари с маска или лик, която е направена от дърво и пера. Никога няма да забравя този Данчо Николов, който през 1967 година идва в Кошарево и като погледна на площада – тогава бяхме някъде към 1000 души население. Той дойде и просто така се оплещи, че се чудеше какво става. Аз му казах, че е Сурова – ние така му казваме по Граовски. През същата година Данчо Николов каза, че в региона трябва да се направи фестивал със сурвакарите. От тогава този човек всяка година идваше в Кошарево. Той установи, че никъде другаде не е толкова автентична и жива традицията като в нашето село.”, спомня си Милка Боянова. През 1971 година сурвакарите от Кошарево са участвали за първи път във фестивала “Сурва” в Перник. Групата се е състояла от 120 сурвакари, които са спечелили първо място на фестивала и първия златен медал.

“Тогава всички започнаха да гледат от нас. На втория фестивал, който се проведе през 1975 година присъстваше културна делегация от Франция. Данчо Николов развеждаше френска делегация покрай сурвакарските групи, които чакаха преди да се изявят на стадиона. Един французин се вторачи в нашата група и се залепи за нея. Той сподели, че е ходил много по света, но за първи път виждал такава група с такива маски и такава красота. След известно време, може би беше месец април 1975 година в Окръжния съвет за изкуство и култура-Перник се получава писмо, че искат сурвакарската група на село Кошарево да отиде във Франция за откриване на Театъра на нациите.”, спомня си Милка Боянова. Тя добави, че традицията Суровата на 13 срещу 14 януари е специален празник за кошаревци. През 70-те години тогавашното ръководство на Община Брезник решава да направи фестивал в град Брезник. Предложение за участие в него било отправено и към сурвакарите от Кошарево, но те са отказали, тъй като датата на събитието била 14 януари. “Отказахме и казахме “не”. Викаха ни по партийни комитети – знаете какви времена бяха. Но никой не прие, защото хората в селото си празнуват на самия ден. Имахме много хубава детска група и аз на своя глава оставих възрастните да играят в селото и отидох в Брезник та запазих място за децата в следващия етап на сурвакарския празник. Тогава, когато дойде писмото от Франция, ръководството на Общината каза, че няма да ходим в чужбина, защото не сме се явили на брезнишкия сурвакарски преглед. Но беше голяма борба и надвихме – успяхме да отидем във Франция. Там бяхме много добре посрещнати и получихме много награди. А този французин, който ни хареса 4-5 години на тази дата, 13 срещу 14 идваше в нашето село с Данчо Николов да гледа обичая.”, спомня си бившият кмет и читалищен деец. Тя никога няма да забрави и паметната дата 18 юни 1982 година, когато България е била домакин на Театъра на нациите. Паралелно с него на тази дата в Ковачевци се отбелязвала и годишнина от рождението на Георги Димитров. Голяма част от сурвакарите отишли на годишнината в Ковачевци, а по-малък брой тръгнали за откриването на Театъра на нациите. Три традиционни групи от цяла България открили Театъра на нациите в София – сурвакарите от Кошарево, Ансамбъл “Пирин”-Благоевград и група за народни обичаи от Хасково. Културното събитие се провело в Народен театър “Иван Вазов” в столицата. Куриозен случаи са предизвикали сурвакари от групата, които са отишли за откриването на Театъра на нациите в София. Когато кошаревци започнали да лумкат със звънците при тях дошъл режисьорът, за да ги помоли да спрат, защото щели да гръмнат озвучителните уредби от силния звук. Сурвакарите от Кошарево не били в пълния си състав, а много по-малко. Режисьорът на спектакъла онемял като разбрал, че за откриването искали 40 сурвакари, но по с течение на обстоятелствата дошли по-малко. Милка Боянова и режисьорът събеседвали и се разбрали сурвакарите да не лумкат със звънците.

След известно време пък делегат от Полша харесал сурвакарската група на селото. Сурвакарите получили покана за участие в културно събитие в Полша, но тогавашната власт не ги пуснала и ги заменила с друга сурвакарска група. Полякът бързо разбрал, че кошаревците не са на събитието, а са сменени с други. Човекът бил нервен и се ядосал на българската ни делегация. Причината групата от Кошарево да не бъде пусната в чужбина била отказа да участва на фестивала “Сурова” в град Брезник.

“Окръжният комитет на партията издаде окръжно решение тези празници да се правят събота или неделя, за да не са по време на работната седмица. Като се издаде това окръжно ни събраха в Брезник на съвещание. Тогава кмет беше мой братовчед и той стана и каза: “Вижте какво, няма да стане това в Кошарево! Ако искате накажете ме – каквото искате, но аз ви казвам и заявявам, че това в Кошарево няма да стане.” Но нашите хора имаха съзнание – отиваха и си изработваха извънредно труда или се пускаха платена отпуска. Дори вечерта на 13 срещу 14 януари ни угасиха уличното осветление, но ние твърди – бяхме напалили огньове и си проведохме празника. А преди това от всички райони тука около Брезник и Земен ми се обаждаха, много хора ме познаваха, и ме питаха: Милке, кога ще правите Сурова? А аз им отговарях: На 14! Те не вярваха, но тогава никой не смееше да ни каже нещо.”, спомня си Милка Боянова.

След 1985 година, с навлизането на комерсиализма в Сурова традицията и автентичността са започнали да губят духа си. В наши дни групата на Кошарево продължава да поддържа традицията и да участва във фестивали в област Перник и страната.

Виж също...

Loading...