През 16 век предците на бегуновчани са извършили една от най-ранните форми на съпротива на българското население срещу турското робство

Около 1550-та година предците на бегуновчани са откраднали турската хазна. Това се приема за една от най-ранните форми на съпротива на българите срещу турското робство, сочат сведенията на бегуновчанина Ласерман Минев-Лацо, които бяха предоставени за читателите на Zapadno.com от кметството на селото.

Брезнишкото село Бегуновци е разположено в северозападната част на Граховското поле под възвишението Манастир (Големи камък) и Свети Никола. Югоизточно от хълма има извор, който се нарича Старата чешма. Това е благоприятствало за заселването още от най-ранни времена, за което говорят и останки от строителна керамика. На всички е известна легедната, че преди години селото е било на югоизток, при Непразничка река, а впоследствие се е заселило тук при извора Стара чешма.

Легедната гласи, че още в ранно турско робство, когато турската империя се е разширявала на запад, са се водили боеве на Косово поле. Прекият път оттам за Цариград водел през тези места – село Непразненци. Така се предполага, че се е наричало тогава селото – на името на реката, която минава през него. Нашенци нападат хазната, убиват охраната и я хвърлят в един бунар. Това се узнава от турската власт. Тя изпраща потеря, която опожарява селото и извършва страшна сеч. Останалите живи обитатели се разбягали в различни посоки – село Душинци, Радомирско, Дупница, Ихтиман и други краища. Парите от хазната били заровени.

Нападението на хазната не е било грабителско, а е част от съпротивата, която оказва българското население срещу турското робство. На 500 метра от Куси рид в Черна гора се намира местността “Войводин кладенец”, която подсказва, че в миналото там са се събирали войводи, организирали съпротивата на местното население. Такова наименование няма на друго място в Граховското поле. Обирът на турската хазна е станал около 1550-та година и се приема за една от ранните форми на съпротива на българите срещу турското робство.

Някои от оцелелите и разбягали се жители след 10-15 години се завръщат отново и се заселват на северозапад до извора Старата чешма. Селяните от околните села разпознали бегълците и нарекли новото село Бегнувци, сега Бегуновци. След произшествието с хазната, от 1550-та година до 1770-та година настъпва пълно затишие. Новото село е ограждало дворовете с високи зидове и е развило стопанска дейност. Оживление започнало след 1770 година. И така завръщащите се бегуновчани след 1560-1570-та година се настанявали до извора Старата чешма. Строели къщи с дворове с много земя. Така двора на моя пра-пра-прадядото Лила е бил с лицева част към пътя около 100 метра, а в дълбочина 120 метра, тоест 12 декара. Такива са били дворовете на Шаркови, Джорини, Еврейски, Дойчинови, Кудини, Дърмандини, Пандини, а на Дюлгерови, Талалейски, Цакманови – по 20 декара строели къщи според възможностите си и ги покривали със слама. Всички дворове са излизали на вътрешни сокаци, по които свободно да се движи волска кола. Главният път, минаващ през селото посока Кошарево-Брезник, бил широк около 6 метра. По-късно, преди и след Освобождението, са били построени здрави двуетажни къщи, покрити с турски керемиди. Но истинското по-значително строителство е започнало, когато е построено училището, двете Дърмандини къщи и Цакмановата къща. Това е станало през 1885-1890-та година.

Как и кога в селото са се формирали двете основни махали? Махалата, разположена западно от черквата и извора, се наричала Войнишка махала, а североизточната – Доганджийска махала. Населението на Войнишката махала е снабдявало турската войска с дрехи, храна и войници, а Доганджийската махала отглеждала соколи (“доган” на турски означава сокол) – също за нуждите на турската войска. Двете махали и сега се наричат така. В миналото характерно за дворовете, оградите и къщите на махалите било, че Войнишката махала е по-богата от Доганджийската. Дворовете на Войнишката махала били добре оградени, с високи зидове, входовете с големи капии, а къщите покрити с турски керемиди. За разлика от тях повечето къщи на Доганджийската махала били покрити със слама и ниски зидове.

Из сведенията на Ласерман Минев-Лацо за историята на село Бегуновци