Над 60 самодейни артисти формират брезнишката театрална трупа, в която играят 10-годишно момиче и 82-годишен мъж
Над 60 човека формират самодейния театрален състав към народно читалище „Просвещение-1870“, който пише новата си история от 2006 година насам. Най-младият самодеен артист в трупата е 10-годишно момиче, а най-възрастният – 82-годишен мъж. Това разказа пред репортер на Zapadno.com секретарят на народно читалище „Просвещение-1870“ Пейчо Панов.
Начало на художествената самодейност в читалището поставя самодейният читалищен театър. В своята история театърът има и малки сцени, и големи постановки. Първата играна пиеса е „Свекърва“. Преди Балканската война се изнасят пиеси от името на читалището и женското дружество в града. В годините на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война дейността на читалището затихва, а едновременно с това и театралната самодейност. След Първата световна война настъпва нов етап в развитието и. Един от върховете в дейността на самодейния театър е представената през 1920 година пиеса „Женитба“ по Гогол, този път с участието на големите актьори Кръстьо Сарафов и Петко Атанасов. Театралната самодейност на читалището се издига на нивото на професионалните изпълнения, съобщават още от културната институция на град Брезник.
След демократичните промени в България през 1989 година самодейния театрален състав преустановява дейността си. През 2006 година група ентусиасти възстановяват самодейния читалище театър в Брезник. Първата постановка, която е поставена от трупата тогава е била „Таралеж“ по Иван Радоев. Постановката бележи голям успех и печели овациите и симпатиите на публиката. Оттогава артистите на самодейния театър изнасят по една постановка годишно. Самодейните артисти имат идея да започнат да представят по две пиеси в годината.
Наблюденията на секретаря на читалището Пейчо Панов, който също е част от театралния състав са, че той се разраства през годините. „Сценичната прах е по-лошо от влашката пепел, защото влезе ли ти веднъж – няма махане. Кой както се качи на сцената и не слиза.“, сподели с усмивка Пейчо Панов. Сред най-трудните постановки, които артистите са играли е „Поповата щерка“. Пиесата беше представена на автентичен граовски диалект, който затруднил артистите. „Както всички заваляме на диалект, така се оказа, че никой не може да говори истински граовски диалект. Тя наистина беше най-трудна. Тогава бяха 19 персонажа на сцена и трудно се събирахме.“, сподели още Пейчо Панов. Постановката „Поповата щерка“ е от местния автор Санде Николин. Адаптацията е направена от Магдалена Георгиева.
Една постановка се подготвя от самодейните артисти от 2-3 месеца до половин година. Участниците в нея се събират на репетиции по един-два пъти в седмицата, тъй като всеки един от тях е зает с работа, училище или други задължения. По традиция тетралната трупа изнася пиеса около 24 май. Брезнишката театрална трупа има добри взаимоотношения с Българския дом на културата в Димитровград, Сърбия. Периодически брезничани и димитровградчани си гостуват и изнасят постановки за родната и публиката зад граница. Артистите получават покани за участие и на други места. Предстоят гастроли в София и Пещера. Като основен проблем, който театралния състав среща, за да гостува на сцената в други населени места е липсата на финансови средства. „Основният проблем е финансовият. Логистиката и транспорта на декорите, които правим с подръчни средства са тежки и са трудни за пренасяне. Техническата част от декорите са направени от мъжката щатна част на читалището, а другата – реквизити и дрехи се правят от дамската част. Сега имаме професионалист, който ни помага, не искам да му споменавам името преди премиерата. Надявам се да бъде още по-интересна следващата ни постановка.“, каза още Пейчо Панов.
В материала е използван откъс от изданието „140 години народно читалище „Просвещение-1870″ Брезник“