В Средновековието името на брезнишкото село Арзан е било Мързан, а негов земляк работи по книга за историята и хората на населеното място
Брезнишкото село Арзан е разделено на три махали – „Кузина“, „Рангелова“ и „Минджина“. Няма данни кога е основано селото и откъде произлиза името му, но според записки в Средновековието то се е казвало „Мързан“. Това сподели пред Zapadno.com землякът от Арзан Иван Борисов, който работи по книга за населеното място.
Първоначалното разположение на Арзан е било в района на гробищата, където са открити останки от бивш храм. Като датиране останките са от Средновековието и това е времето, в което се смята, че населеното място е създадено. Названието „У село“ сред местните жители се тълкува като районът, където са останките от средновековния храм. Селото никога не е имало църква, но за сметка на това на връх Свети Илия има огромен оброк, на който са се правили съборите на Илинден. Дядото на Иван Борисов му е разказвал, че в селото е имало турска воденица, която е била в района над сегашните обори.
Според данните от преброяванията на населението от 1934 година до наши дни, най-много жители е имало през 1946-та година. Тогава селото е наброявало 234 жители. След 50-те години на миналия век населението постепенно започва да се изтегля в градовете и Арзан бавно се обезлюдява. По последното преброяване през 2016 година населението на селото е съставено от 14 души. „Интересното е това, че с категоричност не може да се каже кога е и произлязло селото, тъй като теориите са различни и се разминават с някакви факти. Веднъж се опитах да напиша нещо по въпроса – историята на селото, факти, имена на местности, хора и неща, които все още се помнят. От местните хора в селото са оставали постоянно може да се каже около 4 къщи. Една от теориите е, че селото е създадено от турски чифлик, който при Освобождението е напуснат от турците. В чифлика са останали само ратаите, които естествено остават, защото има земя за обработване, място за живеене и така нататък. Така се създава бих казал втората част от селото. Имало е време, в което по отношение на населението се е смятало, че това село в много стари писания е намерена частичка за него под името „Мързан“ в казата Брезник. Това е било през 1576 година. А през 1881 година в Арзан са преброени 100 жители население.“, каза арзанчанинът Иван Борисов.
Земеделието и животновъдството са били поминъка на арзанчани. Преди години, когато в селото е било оживено всички си помагали и работели честно и задружно. В Арзан имало и училище, което функционирало до средата на 60-те години на 20 век. През времето, когато не се провеждали часове и занимания с децата, сградата била притегателен център за развитието на местната самодейност и култура. В нея се провеждали вечеринки, тържества и прожекции на филми.
Идеята на арзанчанинът Иван Борисов да напише книга за Арзан дошла от неверни твърдения, които срещнал за родното си място. От достоверни източници той грижливо събира информация, която се надява скоро да бъде завършена в печатно издание. За Иван Борисов голямото богатство на Арзан са неговите жители, които от него са определяни като обикновени хора. Той с умиление си спомня за времето, когато всички хора в селото са си помагали. „За съжаление, както там така и в останалите малки селца има едно разделение. Не само в Брезнишко, но и в Трънско, където ходя виждам, че и там е нещо подобно. Интересно е обаче да се помисли чисто психологически какво доведе до това разделение на тези хора.“, каза още Иван Борисов. Според него в основата на разделението е от деленето на имоти между хората в селата или наследниците им.
