Манастир “Свети Димитър” над трънското село Забел е първият открит храм в Трънско след приемането на християнството по римско време

Първична информация за манастир “Свети Димитър” край трънското село Забел е дадена от старото издание на историческата книга “Трънски край”, издадено преди 9-ти септември 1944-та година. Книгата, която е определяна като невероятна енциклопедия за Трънско е била издадена с помощта на информацията от попа на село Туроковци Светослав Йорданов. Това каза пред Zapadno.com трънчанинът и историк Кирил Михайлов.

Историята на манастира е древна и води своето начало още от времето на Римската империя. Той е изграден в периода след приемането на християнството. “Поп Светослав Йорданов е давал всичките стари легенди и митове на колегията, която формира “Трънски край”. Той е съобщил, че манастирът “Свети Димитър” над село Забел е първият открит християнски храм. Преди това християнството е било гонено и Константин Велики и императрица Елена официално са го приели в Римската империя. След това приемане се построява първият открит храм в Трънско, който е манастирът “Свети Димитър”, който от доста години не е действащ, а на параклиса се извършва частичен ремонт. Въпреки това хората го посещават. За местните и жители от съседни села районът е свещено място.”, каза Кирил Михайлов.

Навремето храмовият празник на Светата обител се е чествал на Димитровден по стар стил. В наши дни той се отбелязва в празничния ден по нов стил. По традиция денят е и празник на село Забел и местните жители или родствениците им. “Хората се събират – горе са си наковали пейки, и маси. Наблизо се намира и извор “Света вода”, който е до тяхната нова ловна хижа на селото. Този извор извира директно от скалите и никога не пресъхва. Местните хора имат такъв обичай – когато се отиде на изворчето или конкретно на празника Димитровден всеки мъж оставя алкохол, най-често ракия в самия извор. Приема се, че алкохолното питие става лековито и когато мъжът си го вземе оставя стотинки. С този жест той благодари на духовните сили, че вече алкохолното питие има лечителски способности. Това е останало във времето.”, разказа още историкът от Трънско.

Преди повече от 30 години манастирът е бил в лошо състояние. Местните жители с общи усилия ремонтирали покрива му, с което спомогнали за запазването му. В района около Светата обител има вековни дървета, където първоначално е било и старото селище Забел. “В далечното минало известна забележителност в района е римската вила, която сега е над самото село. В миналото тя се е намирала в самото селище. “Вила” в превод от латински на български език означава “селище”. Всъщност това селище някога е било проучвано от известната наша трънчанка професор Димитрина Джонова, която почина. Тя е проучвала вилата назад във времето след това се открил некропол към самото селище, който пернишкия исторически музей го работи няколко години и извадиха много интересни експонати. От разкопките излязоха много красиви стъклени изделия от римския период и стана ясно, че местното население се е занимавало с рудодобив и със стъкларство. Имало е обичай да изгарят хората при смъртта им. При повече от 80 изгаряния се намериха над 60 стъклени съда, който един с един не се повтарят. Селото е било голямо и гъсто населено, а основният поминък е бил добивът на метали или казано по друг начин населението е било древни рудари. Светецът Димитър Солунски, който е бил почитан в Солун още по време на римския период. Явно местното население на Забел е имало заложено по-ранните християнски традиции и затова този манастир неслучайно се казва “Свети Димитър”. Последващи манастири, който са изграждани в Трънско през други периоди вече носят наименованието на светци, които са от по-късен етап на канонизиране. Свети Димитър е канонизиран много по-рано.”, каза още Кирил Михайлов.

След римския период дюлгерския занаят силно се развива в село Забел. Димитровден е и денят, в който всички местни майстори-дюлгери трябва да се прибрали от работа, а и е бил и като семеен празник поради причината, че фамилията е знаела че мъжете са се върнали у дома и вече всички ще зимуват, отбелязва още историкът от Трънско Кирил Михайлов. В наши дни общоселският събор на Димитровден на манастира е добре организиран. На него се събират и жители от съседните села Туроковци и Зелениград.