Известният кинорежисьор с брезнишки корен Константин Григориев дари ценни документи на Държавен архив-Перник

Ново дарение от документи постъпи в Държавен архив-Перник от големия режисьор и сценарист с брезнишки корен Константин Григориев. Международно признатият творец и автор на сценарии е роден през 1927 година в Брезник в семейството на Първана (Пенка) от рода Забунови и Владимир Александрович – белогвардеец, пристигнал в България през 1921 година. Баща му е роден в Санкт Петербург през осемдесетте години на 19 век. Това каза за читателите на Zapadno.com началникът на Държавен архив-Перник Станислава Георгиева.

Баща му Владимир Александрович завършва световноизвестната Петровско – Разумовската земеделска и лесовъдна академия (Тимиряевски институт) в Москва при преподаватели като Василий Робертович Вилямс, Владимир Иванович Вернадски, Климент Аркадиевич Тимиряев. По време на Гражданската война в Русия през 1919 година е в редовете на доброволческата Бяла армия и се сражава срещу Червената армия. Пристига в България през Турция и заедно с Иван Странски, възпитаник на същата академия в Москва, създават и преподават в Агрономическия факултет (днешен Биологически факултет) при Софийски университет.

През втората половина на 20-те години на 20 век Владимир Александрович е назначен за околийски агроном в Брезник, където се ражда сина му Константин Григориев. Той завършва средно образование в Смесена гимназия „Васил Левски“ – Брезник и продължава като студент в Държавна политехника (днешен УАСГ). През 1949 година завършва специалност „Архитектура“, а през 1952 година – Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника. Служебният и творчески път на Константин Григориев като режисьор започва непосредствено след дипломирането му през същата година в Студия за научно-популярни филми – София.
В периода 1955-1965 година Константин Григориев и семейството му се връщат в СССР, където започва работа като режисьор в Севернокавказката студия за художествени филми в Орджоникидзе (днешен Владикавказ, Русия) и Студията за научно-популярни филми „Леннаучфильм“ – Ленинград  (днешен Санкт Петербург). За филма „Телевизията в цвят (Цвет в телевидения)“ получава Ломоносова награда на Фестивала в Москва през 1960 година и през 1961 година наградата на МАНК на Фестивала в Рабат, каза още началникът на Държавния архив Станислава Георгиева.

След 1965 година Константин Григориев се завръща в България, където работи в Студия за научно-популярни филми „Време“. Той е режисьор и сценарист на научни филми с биологична, археологична и техническа насоченост: „Прилепи“ (1971 година); „Живот над покривите“ (1973 година); „Нашите крилати съседи“ (1974 година); „Стрели над водата“ (1975 година); „Гъбите“ (1976 година); „Насекоми-музиканти“ (1977 година); „Тези чудесни опашки“ (1979 година); „Племето на твърдокрилите“ (1981 година); „Птици – присмехулници“ (1985 година); „Живата пустиня“ (1986 година); „Ние живеем сред езичници“ (1988 година); „Ние пълзящите“ (1988 година);  „Ода за блатото (1990 година); „Големият риф загива“ (1991 година) и други кино произведения. Режисьор е на филмите: „Живот и багри“ (1977 година); „Електронна графика“ (1978 година); „Внимание богомолка!“ (1982 година); „Котаракът Юли“ (1983 година) и други. В началото на 90-те години на 20 век режисьорът Константин Григориев печели конкурс на Американската паркова служба за създаване на филмова лента за Витоша. Той заснема два филма – „Тайните на Витоша“ (1993 година) и „Национален парк Витоша“ (1994 година), които се използват за прожекция от „Нешънъл Джиографик”.

Константин Григориев е автор на две книги – „Моите крилати, опашати и рогати герои“ (2010 година) и „Пясъчният часовник на моя живот“ (2016 година). Той е носител на много награди, сред които „Златен тракийски ритон“ през 1975 година в Пловдив, „Сребърен дракон“ от Филмовия фестивал в Краков (1968 година), „Гранд при“ от фестивала в Оломоуц (Чехия, 1979 година), „Голямата ваза“ от фестивала в Пекин (1987 година); на МАНК – в Айдховен (1975 година), Кайро (1978 година), Токио (1979 година), Йена (1982 година), Пардубице (1988 година); на Съюза на българските филмови дейци и много други.

Една част от филмите на Константин Григориев се пазят в Киностудия „Време“, друга – в Българската национална филмотека, а дванадесет от заглавията се съхраняват в Световната филмотека в Париж и Брюксел като шедьоври на световното кино. Голяма част от сценариите му на научно-популярните филми с биологична, техническа и археологическа тематика са обособени в архивни единици в регистриран фонд № 1194. От днес те вече са достъпни за всички потребители в читалнята на Държавен архив-Перник.

Снимки с Константин Григориев: Държавен архив-Перник, Фонд 1194