Хижата на “Бърдото” е изградена от брезнишки ловци, офицери от Пети конен полк, граждани и ученици, а строителните материали са качвани с магарета и на ръка

Пленителна е историята на хижата в местността “Бърдото” над град Брезник. Сградата, която е изградена през далечната 1922 година е преминала през перипетиите на времето и запечатала спомените на много хора, които са били свързани и все още са с нея. Хижата е била изградена от брезнишките ловци, които в онези години са обединение в “Ловно-стрелческа организация „Сокол”-Брезник. В началото на 20-ти век към “Бърдото” не е бил изграден път какъвто в наши дни има и това била причината строителните материали за ловната хижа да се качват с магарета и на ръка. В градежа участвали граждани и дори ученици от града. Това разказа брезничанинът Иван Борисов по спомени от материал, който е бил публикуван в списание “Български ловецъ”.

Брезничанинът е и сред запалените ловци в общината и от години членува в ловно-рибарско дружество “Сокол”, а преди време е бил и в ръководството на Управителния съвет. В ретроспективен материал на списание “Български ловецъ” са били описани имената на ръководителите на тогавашното ловно дружество на Брезник и началото на историята на ловната хижа. “Записано е, че хижата е построена през 1922 година от ловците на организацията, подпомогнати от граждани и ученици. По онова време ловно-стрелческата организация е била съставена предимно от офицерите от Пети конен полк, тоест повечето от членовете са били военни. В началото тази организация не е била и голяма – членовете са били някъде около 20 и няколко човека и постепенно се е разраснала. Те са били много нахъсани да поддържат организацията, ловните идеи и природосъобразния начин на живот. Членовете на ловно-стрелческата организация са се опитали да приобщят семействата си и своите познати и им е било нужно място където това да се случва. Както тогава, така и днес брезничани към “Бърдото” хранят някакво особено отношение поради причината, че това е бил естественият парк на града и е бил недостъпен, защото не ги е имало пътищата които сега ги има. Тогава е било трудно да се построи каквото и да е. В тази статия тогава съм прочел, че на гръб, на ръце и с магарета са изкарвани материалите за хижата.”, спомни си Иван Борисов.

Първоначалният вид на хижата се пази на няколко архивни снимки. Тази година се навършва 120-годишнина от основаването на ловно-рибарско дружество “Сокол”-Брезник. По този повод ще бъде издаден календар за 2018 година, в който ще бъдат включени снимки свързани с историята на организацията. Сред тях ще е и снимка на ловната хижа на “Бърдото”. Архивна снимка, която се съхранява в Държавен архив-Перник показва обликът на сградата през 80-те години на 20-ти век. В първите години на ловната хижа местността “Бърдото” не е била толкова залесена, както е сега. Тогава в района около сградата е било изградено стрелбище, което “гледа” към град Брезник. “Това със сегашните разбирания е абсурдно, но и в момента ако отидете ще намерите едни бетонни останки. Като там се събират и граждани и всички, които са помагали за градежа. Този район вече се е обособил като притегателен център за разходките, които се правят там. В по-късен етап около хижата са построени външни пейки и масички – виждал съм го на снимки. Няколко пъти хижата си променя облика, даже е имало и мазе, което в момента е заровено. Хора, които са го виждали са ми разказвали, че има такова мазе. Там се е съхранявало вино, което дълго време е стояло и не се е вкисвало заради много добрия микроклимат. Сградата става популярна сред местното население в региона. Към нея е бил изграден навес със скара и маси, а в стръмната част около сградата е имало сенник, където е свирил оркестър през топлите месеци. Впоследствие мазето е запълнено и през 80-те години, когато вече бях ловец Общината изкупи от Ловното хижата за сумата от 4 000 лева. В резултат, на което Общината започна да пристроява стълбището и още един етаж.”, разказа още Иван Борисов. Хижата е разполагала и с открита тераса, на която на честването от 100-годишнината от основаването на ловно-рибарско дружество “Сокол” е било тогавашното ръководство на организацията.

Известно време собствеността на хижата е била общинска. В сградата дори е била открита и приемна на кмета на Брезник. Следва период, в който сградата е дадена за ползване на Българския туристически съюз. В тези години хижата придобива туристически вид – на първия етаж са се правили чайове и други напитки, а горните етажи са били предназначени за настаняване на туристи. Табелата “Хижа Брезите” е била сложена от Българския туристически съюз. “Спомням си, че когато хижата беше на туристическото дружество на долното ниво беше заградена една сърничка. Била е хваната някъде от нашия регион. Туристическият съюз ползваше хижата около 8-10 години, включително и на одеялата пишеше “БТС”.”, каза Иван Борисов. Хижарят, който е поддържал сградата и района около нея е бил радетел и с желание е правил това. “В началото на 90-те години настана едно затишие по въпроса с БТС-то – хижата не беше активна и не се ползваше. Тогава и животът беше такъв – едно безвремие, едни беззакония бяха. След това в Ловното назря идеята да си върнем хижата, тъй като законово имаше обосновани варианти. Естествено, че ние под натиск бяхме дали хижата, имам спомен по този въпрос. Благоприятно за нас беше, че тогавашният кмет Георги Михайлов беше и зам. председател на ловната организация, тоест той самият радееше за нея. Проблемът с парите беше проблем, тъй като организацията се издържаше изцяло от членския внос, заплатите бяха малки и беше беднотия. Трябваше да доплатим на Общината 50 000 лева за пристроените части и да върнем 4 000 лева. Тогавашният Централен ловно-рибарски съюз ни даде безлихвен заем от 50 000 лева, платихме на Общината хижата, а след това между нас събрахме по 100 лева от човек в организацията. Дефакто сградата все едно е купена с парите на хората, защото ние за да върнем заема събрахме парите, но в по-спокойна атмосфера – година-две след като вече хижата беше наша и я нямаше прибързаността, за което ни помогнаха от Централния ловно-рибарски съюз.”, спомни си брезничанинът Иван Борисов. Земята около сградата също е била изкупена с цел да не бъде загубена след време хижата.

През последните години хижата на “Бърдото” продължава да е притегателно място за хора от община Брезник, региона и други краища на страната. Хижата посреща клиенти с разнообразна, вкусна кухня, а и приветлив и горски вид.

Снимка: Държавен архив-Перник

Виж също...

Loading...