Сурвакарската група на село Кошарево първа е поставила традицията бюлюкбашиите да са облечени с отличаващи се дрехи

Всички сурвакарски групи в региона имат свои бюлюкбашии или водачи и почти всички те са облечени по един отличаващ се начин. Облеклото, което е смесица между гвардейски или войнишки дрехи е отличителният белег на бюлюкбашията или водачът на сурвакарската група. В историята съществуват снимки и сведения, които доказват, че този облик на важните елементи от групата е дошъл от сурвакарската група на брезнишкото село Кошарево. За този факт репортер на Zapadno.com потърси допълнителна информация в селото и по-специално в една от личностите, които съхраняват и предават историята и традициите на Кошарево.

Историята на сурвакарската група на селото е над 150-годишна. Сурвакарите на Кошарево са едни от първите в региона заедно с още няколко съседни населени места. Първоначалното колоритно облекло на бюлюкбашиите в сурвакарската група е било съставено от зелени, униформени дрехи. Към облеклото са добавени значки, шевици, перо на шапката и сабя. До средата на 60-те години на 20-и век бюлюкбашиите или водачите на сурвакарските групи на населени места в региона не са били пременени с тип обличане, който отдавна е бил възприет в Кошарево – с облик подобен на военнослужещ. Водачите на групите в останалите населени места с изключение на Кошарево били облечени с ежедневни дрехи. След появяването на сурвакарската група на Кошарево на първия фестивал “Сурва” през 1966-а година в град Перник нещата се променили. Групите в региона харесвайки начинът на обличане на бюлюкбашиите на Кошарево, сменят ежедневните дрехи с образа на военнослужещ. Това сподели пред Zapadno.com бившият кмет на Кошарево и деятел на културата Милка Боянова. Тя разполага с уникални черно-бели снимки на сурвакарската група, на които се виждат сурвакари и бюлюкбашии от 30-те, 50-те, 60-те и дори цветна снимка от 70-те години на миналия век. Фотосите, които Милка Боянова съхранява са събирани лично от нея през годините от нейни роднини и приятели. Снимка на бюлюкбашии на групата от края на 60-те години съхранява и местният жител Иван Иванов. На фотографията, която е в началото на статията са заснети бюлюкбашиите Стойне Стойнев и Георги Маринков.

Милка Боянова разказа за уникален случай свързан със сурвакарската група, който е станал през 80-те години на миналия век. “С тоя човек отидохме на “Щастливеца”. Лятно време беше и там имаше някакви дипломати на форум. Понеже облеклото на бюлюкбашията организаторите на форума го сметнаха като подигравка към генералите, военните. На форума бяха генерали от СССР и докато те минат и мине официалната част, ние скрихме бюлюкбашията, за да не го видят.”, спомни си Милка Боянова. След преминаването на високопоставените гости, бюлюкбашията на групата отново е изкаран пред нея, за да я води.

Най-старата снимка на сурвакарската група в архива на кошаревката Милка Боянова е от 30-те години на 20-и век. На снимката групата е запечатана със своите колоритни бюлюкбашии, сурвакари и типажи на фона на дебел сняг. Важен елемент на традицията “Сурова” е и снегът. “Снимката е заснета в селото. Тогава имаше много дълбоки снегове. Сурова без сняг не е хубава. Когато има сняг тогава Сурова-та е най-хубава. Основна съставка на традицията е, че трябва да има сняг. Интересни са и ликовете, които за да се запазят толкова време представете си какво желание е било в тези хора, както сега нашите малки деца сега се обличат и носят маските. Това е нещо много хубаво. Обликът на групата въобще не е променян. Автентичността ни е запазена на 99 % и нямаме традиция да внасяме нещо ново. Правихме много хубав ритуал. На 14 януари детската сурвакарска група излизаше от училището, която също си имаше основния антураж, а пък голямата група идва откъм пътя за Станьовци. На мегдана си правиха среща и по-възрастният предаваше обичаят на по-младите, да го продължат. Правихме го всяка година и беше много хубаво, защото като го гледаш – хем тържествено, хем ти пълни душата.”, сподели Милка Боянова. Тази традиция е съществувала в селото до 90-те години на миналия век, когато в смутните времена на родната демокрация тя е прекъсната. Една от основните причини да бъде прекъсната традицията е намаляването на децата.

Разгледайте още няколко архивни снимки на сурвакарската група на село Кошарево, които Милка Боянова пази:

[maxgallery id=”18883″]

Снимки: Милка Боянова и Иван Иванов

Виж също...

Loading...