Сурвакарските групи в Брезнишко се различват със своята оригиналност, но са обединени от традицията на празника “Сурова”

Всяка една от сурвакарските групи в община Брезник се отличава със своя характер, обичаи и колоритност на ликовете, костюмите и персонажите си. Традицията на празника “Сурова” е жива във всеки, който се е докоснал до нея и е успял да я предаде на следващия или да я представи пред околните. Именно това е важното и ценното, което трябва да се спазва и знае във всеки един сурвакар, ръководител, бюлюкбашия или персонаж, за да я има истинската “Сурова”. А истинският ритуален празник е онзи, неподправеният и лишен от надпреварата за надмощие над другите и изпъкването на победителя.

До средата на 60-те години на миналия век явна надпревара и съревнование между групите, не само в Брезнишко, но и в региона. Първият “Зимен карнавал”, който се провежда през 1966-а година в град Перник поставя основите на днешната традиция – надпреварата да я има. Преди това общинският празник в град Брезник е мястото, където брезнишките групи се представят пред още по-широка от селата аудитория. Разликата между пернишкия и брезнишкия фестивал е, че в Брезник няма конкурсен характер и дори нещо повече – всяка група е наградена с парична сума, плакет и грамота. Докато в Перник още от самото начало на фестивала има награди за най-добрите, най-добре представилите се и най-колоритните, въпреки че всяка сурвакарска или кукерска група (каквито са част от гостуващите) е уникална по своя начин и го представя точно по своя си начин, който може да не бъде възприет от болшинството като добър.

През последните няколко седмици част от сурвакарските групи от Брезнишко изпъкнаха малко повече в публичното пространство отколкото другите. Това предизвика вълна от коментари по адрес на изпъкналите над другите сурвакарски групи. Последният пресен пример е статията на Zapadno.com със заглавие “Сурвакарската група на село Кошарево първа е поставила традицията бюлюкбашиите да са облечени с отличаващи се дрехи”, която разказва за появата на традицията бюлюкбашиите на групите да са пременени с облик подобен на военнослужещ. В материала са поместени и снимки на сурвакарската група и бюлюкбашиите, като най-старата запазена снимка е от 30-те години на 20-и век. На фотографията, която е част от личния архив на бившият кмет на Кошарево Милка Боянова, са заснети двама бюлюкбашии с кръстосани сабии на снежен фон. Черно-белите нюанси на снимката отдавна са избледнели, но фотографията все още не погубена.

Вълната от коментари по тази публикация започна с няколко мнения срещу твърдението, което се предава в Кошарево, че именно от местната сурвакарска група е тръгнала традицията за обликът на бюлюкбашиите наподобяващ военнослужещ. Според противниците на твърдението и друг факт не е бил верен – участието на сурвакарската група на село Кошарево на първия фестивал в Перник през 1966 година. В Държавен архив-Перник се съхранява книга-справочник, в която са описани всички групи, представяния и награди от сурвакарските фестивали, които са се провели в град Перник през годините. От справочника, който е направен от човек, посетил изданията на фестивалите през годините става ясно, че през 1966 година на “Зимен карнавал” са участвали 12 групи – от окръг и гостуващи. Сурвакарската група на село Кошарево не е участвала, въпреки че е заявила участието си на карнавала. Въпреки записаното в справочника пред Zapadno.com бившият кмет на Кошарево Милка Боянова потвърди, че през 1966-а година сурвакарската група на селото е участвала в първото издание на фестивала в град Перник. Все още са живи няколко участника от групата, които са дефилирали на първия фестивал в Перник през 66-а година и могат да потвърдят участието. Къде се получава разминаването – в историческите записки или в твърденията и спомените на хора от Кошарево? Въпрос, който би породил още една вълна от мнения, коментари, но по-добре нека бъдат спестени, защото всеки има своята гледна точка и своя прочит на случилото се или случващото се.

В заключение е важно да се отбележи, че всяка една от сурвакарските групи на брезнишките села Бегуновци, Банище, Велковци, Гигинци, Долна Секирна, Кошарево, Ноевци, Непразненци, Сопица, Слаковци, Садовик и Ребро носи уникалността в себе си на всяко издание на фестивал, мероприятие или участие във филм или предаване. Сурвакари, не се делете на най-добри, на най-могъщи, а насочете енергията към съхраняването и още по-силното пресъздаване на традицията!

Zapadno.com