Деца от Трън прогониха злите сили от Ждрелото на река Ерма, поискаха прошка на свои учители и ламкаха халва – СНИМКИ
Традиционният обичай Сирни Заговезни беше пресъздаден на Ждрелото на река Ерма. Около 20 ученици от град Трън, учители и представители на народно читалище “Гюрга Пинджурова-1895” пресъздадоха традицията за шеста година на Ждрелото, предаде репортер на Zapadno.com.
Приготовленията за обичая започнаха от ранното петъчно утро с подреждане на кладата, оратниците и изпържването на кебапчета и кюфтета за почерпка на участниците. Около 13:30 часа група ученици, учители и представители на читалището се отправиха пеша от центъра на Трън до парка на Ждрелото на река Ерма. На всички присъстващи беше припомнена традицията за празника, който в Трънско се нарича “Бялата неделя”. Председателят на читалището Сашка Иванова прочете на учениците откъс от издадения през 1940 година сборник “Трънски край” от автора Радослав Тодоров.
“Простена неделя, или както я наричат из Знеполско “Бялата неделя”, се почита от Месни до Сирни Заговезни (поклади). През тая неделя се опрощават всички вкъщи – по-млади с по-стари, синове и дъщери с родители, роднини с роднини. Опрощаването става тъй сърдечно и покайно, защото в някой случай се предизвиква проливане на сълзи. Обикновено през тая седмица омъжените дъщери в същото или другото село дохождат, заедно с мъжете си (зетьовете), на прошка. Опрощаването става с големи церемонии: дъщерята подава глинено канче с ракия, закичено с жълто цвете, поема дясната ръка на баща си, благоговейно изговаря трикратно “прощавай” с отговор “да ти е просто”, целува я и подава окиченото канче да напие наздравица. След напиването същата церемония се повтаря и с по-старите членове от семейството. През същата седмица се извършва и оратуването. Този обичай е много стар и е запазен из Трънско в най-широкото му приложение. Той е посветен специално на децата, които с най-голяма радост чакат да напълнят оратниците със слама, да се съберат насред село или на някой висок хълм, да ги запалят и въртят докато изгаснат. Оратникът е един лесков прът с два симетрични клона, или пък разцепен на единия край и се завръзва с връв. Из знеполските села тия феерични вечери на оратуването имат особено приятна гледка. При свършване оратниците се хвърлят към оня дом, в който има млада булка и се произнасят високо следните думи: “Орете, копайте, дай ми, чичо, момуту” или “Орете, копайте, бежте буе (бълхи) в (произнася се името на стопанина на къщата) или пък поговорки и клетви като следните: “Изворчане, прогорчане, прогорела капа, прогори зеляник”; “Радовчане, бадовчане, сви орали, сви копали, сви си главу закопали”. Думата “оратуване” произлиза или от оратим (говорим) или пък от ора (ора земя), тъй като този обичай е свързан със земеделския труд. Оратуването е езически обичай, който символизира пролетния кръговрат на слънцето – на небесния огън, който съживява всичко в природата.”. Това е записано от Радослав Тодоров в сборник “Трънския край”.
След припомнянето на традицията, председателят на трънското читалище изпита децата, за да научи какво са запомнили от прочетеното. Някой от децата поискаха прошка на своите учители, които пък им я приеха. Най-весел момент за учениците беше запалването на оратниците и завъртането им, с което прогониха злите сили и духове от парка на Ждрелото. Друг момент на традицията беше ламкането (хамкане) на парче бяла халва. Парчето беше завързано с червен конец на един от навесите и беше завъртан от учителя по история Николай Иванов. Няколко пъти учениците пропускаха парчето, но накрая то се оказа в устата на най-бързия и пъргавия – Влади. Организаторите на мероприятието подкрепиха децата с кебапчета и кюфтета с лютеница, за да имат сили за прескачането на горящата клада.
Разгледайте снимки от пресъздадената традиция, която обективът на Zapadno.com засне:
[maxgallery id=”19409″]