КЗК: Процедурата за концесия на минералната вода в трънска Банкя продължава докато жалбата на Кишкилова се разглежда по същество

Комисия за защита на конкуренцията оставя без уважение искането на Диана Кишкилова да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за определяне на концесионер за добив на натурална минерална вода от находище „Трънска Банкя“ в землището на трънското село Банкя, научи Zapadno.com позовавайки се на определение на Комисия за защита на конкуренцията.

Определението е направено на 22 февруари тази година в състав, който е разгледал жалбата на Диана Кишкилова за спиране на процедурата. Кишкилова е направила искане докато Комисията се произнесе по същество по нейната жалба, процедурата по избор на нов концесионер да бъде временно спряна. Според бившият концесионер на минералната вода в трънска Банкя тази временна мярка ще гарантира интересите на всички участници, тъй като определените от концедента критерии са явно дискриминационни и ограничават конкурентната среда.

Общински съвет-Трън и Община Трън са представили становище пред Комисия за защита на конкуренцията. С него Общината и Общинският съвет оспорват като неоснователно искането за налагане на временна мярка. Твърдят, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще бъде увреден общественият интерес и отрицателните последици от всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане.

Краят на определнието на Комисия за защита на конкуренцията гласи следното:

Относно така направеното особено искане за налагане на временна мярка спиране на процедурата за предоставяне на концесия, КЗК намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закон за концесиите, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Преценката се извършва въз основа на твърденията по жалбата, становището на съответния орган и доказателствата, приложени от страните. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, КЗК може да не наложи временната мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В настоящия случай, жалбоподателят не е изложил обосновани мотиви, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните, и по- специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Към момента КЗК не може да се произнесе и относно наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения при издаване на обжалвания акт, поради това, че по този начин ще се предреши спорът по същество.

От своя страна предметът на концесията, а именно, предоставяне на концесия за добив на натурална минерална вода, безспорно се ползва с голям обществен интерес, като в случая както в интерес на концедента, така и в интерес на обществото, е процедурата да бъде проведена, без да се забавя във времето. Успешната реализация на концесията, свързана с бутилирането на минерална вода, ще гарантира оползотворяването на този ценен минерален ресурс, използването на полезните свойства на минералната вода, осигуряване на широк достъп до това природно богатство до максимално широк кръг потребители, както и ще има положителен социално-икономически ефект с местно значение, тъй като ще осигури възможност за откриване на нови работни места при производството и пласмента на продукцията.

В случая, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от Закон за концесиите, според която решението за определяне на концесионер влиза в сила, когато всички предходни решения в процедурата за предоставяне на концесията са влезли в сила, същото не е обжалвано, а ако е обжалвано – спорът е решен. Следователно, концедентът може да сключи концесионен договор с избрания за концесионер участник само при настъпване на хипотезата на цитираната правна норма, което е достатъчна законова гаранция за законосъобразно провеждане и приключване на процедурата за предоставяне на концесия.

Предвид така изложените съображения и установени факти, КЗК приема, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 165, ал. 4 от Закон за концесиите, тъй като от спирането на процедурата е възможно да произтекат значително по-големи вреди за засегнатите страни – концедента и обществото, които да превишат ползата от нейното налагане, поради което искането на жалбоподателите за налагане на временна мярка следва да се остави без уважение. Още повече, че по смисъла на чл. 165, ал. 5 от Закон за концесиите произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 165, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗК Комисия за защита на конкуренцията

ОП Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Диана Иванова Кишкилова за „спиране на процедурата” за определяне на концесионер за добив на натурална минерална вода от находище „ТРЪНСКА БАНКЯ“, община Трън, област Перник, разкрита с каптиран естествен извор „ТРЪНСКА БАНКЯ“ – публична общинска собственост.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 5-дневен срок от съобщаването му на страните.