В град Брезник тържествено беше отбелязана 140-тата годишнина от Освобождението на България от петвековно османско робство – СНИМКИ

140-тата годишнина от Освобождението на България от петвековно османско робство беше отбелязана тържествено в центъра на град Брезник. В програмата участие взеха групата за художествено слово към народно читалище “Просвещение-1870”, деца от четвърта подготвителна група на детска градина “Брезица”, ученици от основно училище “Христо Смирненски” и певицата Ашли. На 10 табла пред читалището беше показана изложбата под надслов „Да се знае и да се помни“. Тя се организира съвместно с Регионален исторически музей-Перник и Общински исторически музей-Брезник. Присъстващите гости имаха възможност да научат за участието на Брезнишко в Освободителната война и представянето на опълченци от Пернишки регион, които са участвали в сраженията, предаде репортер на Zapadno.com.

Минути преди 11 часа ученици и учители от средно училище “Васил Левски” и основно училище “Христо Смирненски” изпълниха централните улици в града с пъстро шествие, което завърши на площад “9-ти септември” пред народно читалище “Просвещение-1870”. Екипи на Районно управление “Полиция”-Брезник бяха направили временна организация на движението в района около площада, където автомобили не се допускаха до края на програмата. Автомобилният трафик се пренасочваше през обходни маршрути по улиците около центъра на града. Началото на програмата започна с националния химн на страната ни, на който представители на брезнишкия Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва издигнаха знамената на Брезник, България и Европейския съюз. След тържественото издигане на знамената водещите на програмата отправиха приветствие към гостите на празника.

Прочувствено и историческо слово за 3 март произнесе директорът на Общински исторически музей-Брезник Емилия Велинова. “Уважаеми дами и господа, уважаеми гости, скъпи деца честит празник! Отново е 3 март – дата свещена, белязала нашето Освобождение, ден най-съкровен в календара на българската национална история. Днес е денят на нашето заслужено национално самочувствие и гордост, защото българската победа не беше подарена. Тя беше извоювана във вековна битка с османския поробител. Днес отдаваме дължимата почит на героите обрекли съдбата си на свободата, независимостта и обединението на България. Навършват се 140 години от Освобождението. На 3 март през 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на войната и началото на Третата българска държава. Всяка година на националния ни празник – 3 март ние се връщаме към своята история. Пътят до свободата премина през окървавените въстания, през словото на Апостола, през Батак и Вола, Плевен и Шипка, през много рани и сълзите на хиляди майки. Цели 5 века българският народ беше поробен и отделен от естествения си път на развитие. Завоевателите през 15-и век унищожават без остатък всички структури на българската държавност, погубени са институциите на независимата българска църква. Чудовищните кланета през воюването на Балканите и първите въстания са последвани от отвличания в еничарски корпуси, насилствени депортати в Мала Азия, Кържалийски размирици и принудителна емиграция в съседни страни. За 5 века е изличен споменът за българското присъствие на картата на европейската цивилизация. Но в средата на 19-и век българското общество възкръсва от забравата и единодушно избира пътя на политическата независимост на България.”, каза Емилия Велинова в словото си. Тя припомни историческите моменти от създаването на организациите за въстанията по българските земи.

Директорът на Общинския исторически музей акцентира и на заслугата на четите в Брезнишко и Трънско, които отблъснали турски войски и спасили земите и жителите в региона. Българското опълчение в Руско-турската освободителна война е наброявало 7 444 човека, сред които са били двама опълченци от Брезнишко – Стефан Красин (опълченец в състава на Пета дружина, участва в сраженията при Стара Загора и Шипка и боят при Шейново) и Ефто Данович (опълченец от Четвърта дружина, Пета рота, при отбраната на Шипка е бил убит). “Град Брезник не изостава от революционния порив на България. Основан е Революционен комитет със секретар Димитър Тунджаров, куриер Димитър Попиванов. Известен е и комитетът в село Бабица. Брезничани дават своя дан и в борбата за независима българска църква. Българите от Граово не позволяват употребата на гръцки език в църквите. След Освобождението на Плевен и настъплението на Западния отряд на генерал Гурко към София, части от редовната турска армия – черкези и башибозук отстъпват пред Радомир, Кюстендил и през Брезник, Трън, Клисура към Враня. Брезник и Трън остават извън обсега на бойните действия на руската армия. Тук е трябвало да воюват сръбски войски, които не водят активни бойни действия. Цяло Брезнишко и Трънско са прочистени от турците от въоръжени местни чети предвождани от Тако Пеев, Симо Соколов, Иван Грънчаров. Днес ние се връщаме към студените зимни дни на 1877-1878 година, когато брезничани ликуват, че турците са изгонени от техните земи, разбити от българските чети. За всенародната радост свидетелстват и преписките съхранени в богослужебните книги. Радостта обаче скоро е помрачена. На 27 декември 1877 година многобройна сръбска армия пристига в Брезник. Населението посреща сръбските войски като братя, но скоро българското национално чувство е накърнено от действията на сърбите. Упълномощените от населението на Брезник и Трън – Кота Кафеджийски, Георги Забунов, поп Дойчо, Димитър Попиванов, Тако Пеев и други решително отстояват пред руските власти, българската принадлежност на тези земи.”, каза още в приветственото слово Емилия Велинова. Тя припомни думите на френския поет, писател, драматург, романист, художник и общественик Виктор Юго: “Ще дойде ден, когато всички нации на този континент, без да се отказват от специфичните си особености и славната си индивидуалност, ще се обединят в по-висша общност и ще създадат голямото Европейско братство.”. Директорът на музея апелира да бъдем единни и да помни гордият български дух.

Рецитал на сцената изпълниха деца от групата за художествено слово към народно читалище “Просвещение-1870”. След тях песни и стихове представиха децата от четвърта подготвителна група на брезнишката детска градина “Брезица”. В програмата се включиха и ученици от ноевското основно училище “Христо Смирненски”, които изпълниха литературно-музикалната композиция “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Краят на тържествения спектакъл беше поставен от младата изпълнителка на песни от родопския край и от други фолклорни области – певицата Ашли. Първата песен, която тя изпълни беше “Кой уши байряка”.

Разгледайте снимки от тържествената програма в Брезник:

[maxgallery id=”20087″]