Създателят на „Майстор Гига“ в центъра на Трън професор Секул Крумов е оставил трайна среда в развитието на българската скулптура

Скулптурата „Майстор Гига“, която краси площад “Владо Тричков” в град Трън е създадена от ръцете на българския скулптор и педагог професор Секул Крумов. Монументът в човешки ръст е сътворен през 1985 година е второ творение свързано с Трънско на професор Секулов, научи Zapadno.com.

Богата биография на скулптора е описана в свободната онлайн енцикопледия Уикипедия. Творецът е роден на 14 август 1922 година в пернишкото село Витановци. През 1942 година е изключен от гимназията в Перник за конспиративна дейност, осъден и интерниран през 1943 година в концентрационните лагери в село Гиген и в Свети Врач. Член на БКП от 1945 година. От 1945 до 1949 година е студент по скулптура в Художествената академия в София в класа на проф. Иван Фунев. През 1949 година специализира мраморни техники в скулптурата в Художествената академия в град Карара, Италия при професор Данте Изопи. Дългогодишен преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“. Хоноруван асистент (1961 година), преподавател по скулптура (1964 година), доцент (1966 година), професор (1970 година). От юни 1968 до юли 1976 година е ректор на ВИИИ „Николай Павлович“. Сред неговите ученици са скулпторите Михаил Бенчев, професор Михаил Енев, професор Кънчо Аврамов, професор Евгени Кузманов, Милан Андреев, Александър Хайтов, Димитър Рашков, Людмил Бонев, Кирил Матеев, Марин Марков и други. Член е на Съюза на българските художници от 1953 година. Секретар на секция скулптура (1966 година) и първи заместник-председател на Съюза на българските художници в периода 1976 – 1985 година. Председател на Българската секция на ИНСЕА към ЮНЕСКО в периода 1978 – 1980 година. Депутат е в Шесто, Седмо и Осмо народно събрание в годините от 1971 до 1986 година. Умира през 2003 година.

През 2007 година журналистът Евгений Кузманов пише във вестник “Дума” за професор Секул Крумов, че е един от големите скулптори на своето време и остави трайна среда в развитието на българската скулптура. Новата история на българското изобразително изкуство, след Андрей Николов и Иван Лазаров, наред с другите майстори ще отбележи и името на Секул Крумов. Като ученик на професор Иван Фунев той продължи и разви онази естетика, тогава господстваща в този регион на света, която използваше формата, за да намери човека. Емоцията, състоянието, излъчвано от фигурата, стремежа в търсенето на истинност, страстта към одухотворяването на формата, вдъхване живот на материята – това търсеше и намираше Секул Крумов в своето творчество. Макар политиката тогава да изискваше повече плакатен героизъм и поза, неговите фигури са овладяни, жестовете – сдържани до границата, която се нарича реализъм. Той самият беше войник на тази политика, но никога не изпусна мярката лично за себе си. Остана верен на собствените си идеи за реализъм и на собствения си вкус. Затова днес имаме в творчеството му някои големи образи, живееща форма, която не се постига с нищо друго, освен с талант. На форма можеш да се научиш, но на състояние във формата никой не може да те научи, освен Господ – тоест, талантът. Секул Крумов не изневери на своя талант до края. Той остана при онази естетика, онова свое разбиране и усещане за изразните средства в скулптурата, които го изградиха като художник със свой стил и вкус, и които той разви и ги доведе обогатени до високи естетически стойности. Като негов студент, аз го познавах добре не само като преподавател и художник, но и като човек. Той имаше проблеми повече със своите, отколкото с враговете си, но въпреки всичко запази благородството си на личност със собствен периметър.

Виж също...

Loading...