Храмове в Брезнишко и Трънско са уникална със строителната си забележителност, която не е открита в други райони на България
Храмове в общините Брезник, Трън и Перник изпъкват със строителната си забележителност – добавяне на масивно полукръгло помещение към основната черковна сграда. Този факт е оповестен при проучвания с научен ръководител археологът Василка Паунова от Регионален исторически музей-Перник. Данните от проучванията са записани в “Известия на Регионален исторически музей-Перник”, том 2.
Архитектурното разширяване на действащите черкви е било позволено едва след провъзгласяването на Хатихумаюна през 1856 година – указ, който позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви. Преди тази година в тях се допускало извършване само на ремонти и стенописване. Възстановителни работи тоест повторно изграждане били възможно единствено върху основите на старинни черкви, които съществували до османското нашествие. Строителните дейности можели да бъдат извършени след султанско разрешение. Тук е важно да се отбележи, че в съхранени официални документи от 17 – 18 век са записани следните правила: Султанско разрешение за поправка или възстановяване на черква се получавало, ако местното население докажело, че тя е стара, оставена в ръцете им от деня на завоеванието. Тя трябвало да бъде изградена “така както е била в старо време, в старите размери, без да се съгради нищо повече, без да се уголемява или възвишава”. Правел се е предварителен оглед от кадията, за да се установи наличието на по-горните условия. Черквите, изградени без разрешение, особено новопостроените, а не от старо време, трябвало да бъдат разрушени. Въз основа на гореспоменатото можем да предположим, че изграждането на притвора към параклиса е започнало непосредствено след 1856 година.
Подобно архитектурно решение за добавяне на масивно полукръгло, полуелипсовидно или полигонално помещение към основната черковна сграда е регистрирано досега само при няколко храма в Горнострумския район, преустроени през 19 век. То се смята за строителна забележителност в Средна Западна България – предимно Пернишко, Брезнишко и Трънско. Примери за полукръгла пристройка в Брезнишко се откриват при: “Свети Никола” в село Конска, черквата “Свети Безсребреници Козма и Дамян” на Църногорския манастир край село Гигинци. В Трънско примери за това са гробищната църква “Света Богородица” в село Рани луг и храм “Света Петка” в село Пенкьовци. Строителната забележителност се наблюдава и в градежа на гробищната църква “Света Петка” в ковачевското село Сирищник и църква в град Перник, в която елипсовидното разширение намира най-близък паралел в храма в Ковачевско. Това е записано в “Известия на Регионален исторически музей-Перник”, том 2 с автор Василка Паунова.
В записките се споменава още, че е възможно пристройките към тази група църкви да са били направени от една и съща група майстори-строители. В “Летописни бележки от Средна Западна България” с автори Надя Манолова-Николова и Пенка Желева е записана бележка от “Записки и летописни бележки” от Стефан Кожухаров. В бележката е записано: “1882 г, месец марта 10 ден, записувам това писмо, знати се кога прегражда цараквата на манастиро свети Бесребреници. Майстор Никола от село Бегуновци, майстор Мана от Гигинци. Писец Куза Димитрович от село Гигинци, прекор селини Том. Беше магер”.
С изграждането на нетипични овални и полигонални притвори, те създали оригинален прецедент в конвенционалната българска църковна архитектура. Примери за съществуването на заоблени помещения от западната страна се откриват и в някои католически и протестантски храмове в Германия (в Майсен и Наумберг), православни в Румъния – в Драгомирна и Лудещи и Сърбия – в Брзан, Вреоци, Даросава, Доня Оровица, в Дуб, Покаяница, Рача Крагуевачка, Селевац, Сеча Река, Царина и други.
Снимки: Църногорски манастир “Свети Безсребреници Козма и Дамян”
