В Трънско са регистрирани общо 121 паметници на културата с национално значение, сред които са и 22 крепости

Официално общо 121 са регистрираните паметници на културата с национално значение на територията на община Трън. От тях близо 100 са архитектурни паметници и над 22 крепости. Паметниците са от възрожденския период. За този факт пред репортер на Zapadno.com разказа историкът и трънчанин Кирил Михайлов.

В Трънско има и множество нерегистрирани паметници. Част от старите къщи, които са обявени за паметници на културата са паднали с течение на времето. Сред примерите за архитектурни паметници на културата са манастир “Свети Архангел Михаил” край град Трън, някога на Ждрелото на река Ерма е имало две крепости, които също са били обявени и поредица от други манастири и църкви в региона. “Най-старият християнски храм е “Свети Димитър” в село Забел. Това е първият открит външен храм – така ни съобщава поп Светослав, който е дал историческите сведения за стария Трънски край в книгата-енциклопедия отпреди 9-ти септември 1944 година. Той казва, че официално това е най-старият външен християнски храм. Например крепостите, които са по Трънско са 22 регистрирани, но само една е от градски тип. Останалите са селски тип крепости или охранителни кули, но въпреки това и те са интересни замъци на по няколко декара. Разполагали са с обособени кули, стени, порти и така нататък. Макар и на най-малко стратегическо и ниско военно ниво са си имали местното значение, защото при различни набези през вековете местното население се е укривало в тях. Да речем две, три селца влизат в такава крепост и гледат да оцелеят.”, разказа Кирил Михайлов.

Единствената по-голяма крепост, която е от градски тип се намира в местност по пътя за село Ярловци. Там е бил изграден външен и вътрешен град. Само стените на селището са били разположени на над 35 декара площ. “Това селище е било на важен път между София и Враня (тогавашна Ремесиана). Това е бил най-краткият път за Адриатика. При село Радово са се кръстосвали два пътя – този и един, който идва от Кюстендил посока север. Точно там в това селище са се кръстосвали пътищата. Има запазен по 100-тина метра калдъръмен или римски път.”, сподели още историкът и трънчанин Кирил Михайлов. Той е на мнението, че за да се запазят паметниците на културата в България трябва да има държавна политика насочена към тях. Пример за такава политика на местно ниво е храм “Света Петка” в град Трън, която в миналото е възстановявана три пъти от местното население в най-възможния си автентичен вид.

Виж също...

Loading...