РИМ-Перник: Последните археологически разкопки в областта са тези на Бърдото, 94 обекта от община Брезник са на археологическата карта на България

Изложба с находки от „Новооткрит римски и късноантичен занаятчийски комплекс (II – IV век) в южното подножие на Бърдото” беше представена пред брезничани и гости на Брезник. Събитието съчета информационна среща, чрез която обществеността научих подробности около археологическите проучвания на Бърдото. Изложбата се проведе на днешния 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата и беше открита в новата зала на Общинския исторически музей-Брезник (бивша зала на ДНА), предаде репортер на Zapadno.com.

Сред официалните гости на събитието бяха: зам. областният управител на Перник Иво Иванов, кметът на Община Брезник Васил Узунов, професор Надя Манолова – преподавател в Софийски университет “Свети Климент Охридски”, зам. кметът на Община Брезник Мария Добревска, председателят на Общински съвет-Брезник Виолета Младенова, общински съветници от Общински съвет-Брезник, директорът на средно училище “Васил Левски”-Брезник Емилия Вълова, директорът на Регионален исторически музей-Перник Венцислава Крумова, кметове и кметски наместници на населени места и секретари на читалища в община Брезник. Поздравителен адрес за изложбата е получен от зам. министъра на културата Анелия Гешева.

В началото на събитието директорът на Общински исторически музей-Брезник Емилия Велинова каза пред присъстващите в залата: “Смятам, че трябва да поставим едно добро начало в опазването и популяризирането на културно-историческото наследство. В България, в общините са регистрирани над 40 000 паметници – недвижими културни ценности. В община Брезник регистрираните паметници на културата с национално и местно значение са 112, без да броим онези археологически, които са регистрирани в националната археологическа карта. Това богатство-наследство ние сме длъжни да го опазим и да го предадем на поколенията, обучавайки ги да съхраняват, да издирват и да предават.”

Зам. кметът на Община Брезник Мария Добревска поздрави гостите и каза, че и е приятно да види толкова богато аудитория на събитието. “Радвам се, че поставяме началото на нещо, което е много полезно. За първи път в нашата община ще се отбележи този ден – Международния ден за опазване на културното наследство и всъщност ние имаме повод да го отбележим. Едновременно с отбелязването да покажем и находките в южната страна на склона на Бърдото. Приятно ми е да ви приветствам и от името на кмета на Общината, който е тук.”, каза Мария Добревска.

Директорът на Регионален исторически музей-Перник Венцислава Крумова уточни, че последните разкопки в област Перник са тези на Бърдото. Тя добави, че обществото трябва да си даде сметка, че индустриалното наследство е културно такова. “Това е най-вече предизвикателно към бизнеса и аз много се радвам, че тук виждам тениски на една такава бизнес организация, която има своите индустриални намерения в този район, защото и това, което те правят след време ще бъде наследство. Това, което в момента намират като информация за проучванията и състоянието в региона за нас като институции вече е наследство.”, каза Венцислава Крумова и допълни, че запазването на част от индустриалното минало е предизвикателство и трябва да е изведено на преден план като политика.

Професор Надя Манолова от Историческия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” обърна внимание на големите възможности, които имат малките общини за по-ефективно популяризиране на историята им.

Археологът от Регионален исторически музей-Перник Филип Михайлов представи снимки от Брезнишко и Трънско с археологически обекти, които са ставали обект на иманярски набези. Специалистът уточни, че регистрираните археологически обекти в информационната археологическа карта на България са 94 в община Брезник. Той отбеляза, че броят на обектите, които археолозите знаят и са регистрирали не е в пълен мащаб. “Реално броят на обектите е много по-голям. Ще ви запозная с някои от тях и за съжаление с неприятните страни на това, което се случва с нашето културно наследство.”, каза Филип Михайлов. Гостите бяха шокирани от иманярските набези, с които археолозите се борят. Специалистът от Регионален исторически музей-Перник обясни, че доколкото може на места успява да спаси находки, но всичко е свързано с финансиране каквото трудно се намира.

Положителен пример за отношението към археологията беше даден с разкопките на Бърдото, където „буквално ходех пред багера, пред машините – разказва той – и мога да ви уверя, че не е копнал багер без да съм прегледал да не излезе нещо от археологическа гледна точка“.

Научният ръководител на археологическите проучвания на Бърдото Василка Паунова, която е представител на Национален археологически институт с музей при БАН–София и Регионален исторически музей-Перник презентира работата и находките разкрити до момента. “През 2011 година направихме така нареченото “тотално археологически обхождане” на концесионната площ. След нас мина още един археологически екип. Грубо казано ние намерихме 9 обекта, а сега са обединени до 4 – те трябва да бъдат проучени в участъците, в които ще има интензивно вкопаване в земните пластове.”, каза Василка Паунова. Тя поясни, че фирмата “Трейс Рисорсиз” е съдействала и помага за археологическите проучвания на Бърдото. Археологът Василка Паунова се обърна към брезничани и каза, че трябва да се гордеят с ценностите, с които разполага районът.

На дълбочина от 30 сантиметра до 1 метър и 20 сантиметра археолозите откриват на Бърдото останки от зидовете на три големи сгради, с две или повече помещения. Основите и цокълът на стените им са изградени от ломени и дялани камъни, свързани с калова или глинена спойка. Във височина градежът е бил кирпичен, а покривното покритие – от римски керемиди (тегули и имбекси). Две от сградите са функционирали като работилници. Разположени са до пълноводен в миналото поток, който извира под връх Свети Никола на Бърдото и се влива в река Конска. Предполага се, че двете проучени работилници са част от ограден със стени занаятчийски комплекс, възникнал в средата на II век и унищожен от пожар през 40-те години на IV век. В него, в продължение на около 180 години са били изработвани глинени, метални, костени, а вероятно и стъклени изделия.

Открити са останки от три пещи за изпичане на строителна и битова керамика. В непосредствена близост до тях са открити монети, които маркират периода на изграждането и активното им използване – средата на III – първата четвърт на IV век.

Думата беше дадена и на гражданите в залата. Историкът Аниела Асенова и краеведът Вера Георгиева се изказаха и направиха предложения. Това, което Аниела Асенова предложи е да се направи обход на археологическите и исторически паметници в Брезнишко и да се създаде актуална карта с тях. Краеведът Вера Георгиева, която над 40 години е създавала краеведски трудове за региона предложи да се вземе информация от трудовете на бившия училищен инспектор Вельо Велев.

В края на официалното откриване на изложбата зам. областният управител на Перник Иво Иванов също приветства гостите. “За мен беше наистина много интересен форум. Както винаги нас, човечеството ни е интересувало какви хора са живяли преди нас, с какво са се занимавали и затова археолозите с техния огромен труд ни доставят всичко това. Както казват: Без минало не може да има и добро бъдеще.”, каза Иво Иванов. Той сподели, че интересът на младите хора и чужденците се е засилил към археологически и исторически паметници и обекти.

Паралелно с изложбата на откритите до момента реставрирани артефакти на Бърдото и информацията за тях бяха подредени табла с храмове и манастири в област Перник.

Разгледайте снимки от откриването на изложбата и форума, които обективът на Zapadno.com засне:

[maxgallery id=”21891″]