Овощар от град Брезник: Човек, ако иска да обича живота трябва да обича и природата

В миналото районите около град Брезник и брезнишките села Гърло и Конска са се славили в овощните си градини. През първите години на 20 век овощарството добива популярност в Брезнишко и се превръща в един от основните поминъци за тези населени места. В наши дни едва няколко човека в общината отглеждат градини с овощни дръвчета. Един от тях е доктор Валери Величков, който пред Zapadno.com споделя, че това е неговото хоби.

Сред основните причини да има отлив от овощарството е трудоемката работа и вноса от чужбина. Овощните градини на доктор Величков заемат площ от няколко декара и са разделени на ябълкови и сливови дръвчета. Около 500 – 600 са дърветата в двете овощни градини, които са разположени край Брезник. По професия той е практикуващ лекар, а с овощарство се занимава от 8 години чисто любителски. „Първо започнах с 5 сливи, където сега е ябълковата градина. Това тук реших да го направя чист посив от синя слива „Стенлей“. Много добре се развива. Това е абсолютен релакс за мен – нищо друго. Това тук на мен ми е почивката.“, споделя доктор Величков и добави, че от дете е научен на земеделие. Неговият род произлиза от Великотърновско – регион, който е богат на овощарски градини и земеделски земи.

В годините досега от ябълковите дръвчета той е добивал около 3-4 тона ябълки, а от сливовите – 400 килограма сливи. Добитата продукция я пласира за района на Брезнишко. „Миналата година нямаше много сливи, но бяха много едри и с много висока захарност. За печалба и овощарство трудно може да се говори, поне в нашите условия.“, разказа още доктор Валери Величков.

Освен сладост в хобито си овощарят среща и трудни моменти. През последните 2 години ябълковите дръвчета не са давали продукция заради измръзване. Тази година сливовите дръвчета ще дадат малко продукция. Вероятната причина е киселинен дъжд, който е ударил плодната пъпка на дръвчетата. Подобни случаи се наблюдават и в Радомирско и Софийско. „Нищо няма, което е заложено от миналата година, защото торене, пръскане – всичко е направено, както са изискванията. За първа година имам такъв проблем. Това в района го има и към Радомирско, Софийско… Никой нищо не коментира по този въпрос. Трябва Растителна защита или другите структури да го прокоментират, за да видят на какво се дължи.“, каза още овощарят.

Работата по овощните насаждения включва 15 пръскания годишно (зимни, предзимни, следзимни, преди цъфтеж и други), 2 торения в годината (есенно и лятно), окопаване, коситба и направа на вади за поливане. „Колкото е голяма короната толкова голяма трябва да е околостеблената чашка, защото толкова е голяма кореновата система на дървото. Колкото е широка короната толкова отдолу е и кореновата система, която расте зимата. Всяко дърво си има собствен облик.“, каза доктор Величков. Най-любим вид дръвчета няма – и ябълковите, и сливовите му харесват. „Нямам претенции. Доставят ми удоволствие и двата вида. Есента е красиво, когато дървото се натовари с плод, мака и рядко да се вижда. Сливата е много красива пролетното време, а ябълката е по-красива като се бере есенно време, защото се открояват повече плодовете. Синята слива, ако се натовари с плод, тя на практика посинява. Но поне за тази година със сигурност това няма да се случи.“, сподели още той.

В отглеждането на овощните градини му помага неговото семейство, но основно той сам се грижи за дръвчетата. „В беритбата и тези неща, които са по-трудоемки ми помагат. Иначе няма как да помагат, защото всеки си има ангажименти. На мен това занимание ми е в свободното време. Реално може би съм първият, който насади дървета в този район. Преди това никой не се занимаваше с това. Сега хората видяха, че е интересно като гледка, но за да се стигне до нея се изисква много труд.“, каза доктор Валери Величков.

Посланието му към всеки, който се занимава с овощарство или би искал да го прави е: „Човек, ако иска да обича живота трябва да обича и природата.“.