Родовете на трънското село Забел се събирали за молитва на оброчището „Свети Спас“, където е открит древен некропол

В района на трънското село Забел е бил открит древен некропол в местността „Свети Спас“, където се намира и оброчището на населеното място. За Спасовден на оброчището родовете се събирали за общоселска молитва. Това е записано в „Оброчищата „Свети Спас“ като „жива старина“ и археологически ориентир (по данни от Средна Западна България)“ в изданието „Известия на Регионален исторически музей-Перник“ – том I 2008. Изследването е водено от археологът към музея Василка Паунова.

Оброчището край село Забел е едно от трите такива в област Перник, които са били обект на археологическото изследване. Другите две са разположени в Земенско и Пернишко. Според данните те са възникнали по различно време и представят три варианта на функционирането на оброчищата – самостоятелно или до черква. Те илюстрират както общите белези на всички останали оброчни места с това име, така и регионалните им исторически специфики за Средна Западна България през периода 16 – 20 век.

Оброчището в Забел се намира върху височинна тераса североизточно от центъра на селото, в местността „Свети Спас“. Маркирането е с големи ломени камъни, подредени в кръг с диаметър около 20 метра. До тях се виждат дънерите на изпепелени от мълния стари дъбови дървета. На терена няма оброчен кръст – възможно е или никога да не е имало такъв, или да е бил унищожен. Според данните кръстовете върху оброчищата в Знеполе са били съзнателно съборени и изпочупени след 1944 година.

Местните жители на селото не помнят причините, поради които е било избрано това място за оброчището на свети Спас. Малцина от тях знаят за руините на стара черква в същата местност. Тя отстои на 30 метра югоизточно от оброчния каменен кръг и попада сред група дъбови дървета. Градежът и е едва забележим и не може да се определи архитектурният и план. Няма спомен за патрона и или за времето на изграждането и – наричана е само „стара“. Тя не се споменава и в краеведските изследвания на селото, констатира археологът Василка Паунова в своя труд.

В периода 1999 – 2003 година в непосредствена близост до оброчището и черквището е било направена спасително археологическо проучване на сектор от античен могилен и плосък некропол, използван от 1-ви век преди Христа до 4-ти век. Спасителното проучване е било предизвикано от целенасочено иманярско ограбване на антични и средновековни гробове около черквата и в съседната местност „Попова бара“.

Установено е било, че цялата височинна тераса североизточно от селото е била използвана продължително време за некропол през езическия и християнския период от съществуването му. Изграждането на черквата в границите му предполага някогашното и функциониране като гробищен храм. Жителите на село Забел са били изненадани от археологическите открития, защото не са подозирали за съществуването на древния некропол. За сметка на това, местните безпроблемно показвали мястото на оброчището „Свети Спас“. То е било и все още е обект на специално обредно внимание на Спасовден – един от най-почитаните празници от народния календар в Трънско. До 60-те години на 20 век на него задължително се събирали членовете на всеки род, дори и тези, преселили се в други села и градове или в съседна Сърбия.

Акцентът при празнуването му пада върху няколко основни обредни действия – шествие за измолване на дъжд и плодородие, събиране на всички забелски родове при оброчището „Свети Спас“, забавления с песни и хора в центъра на селото. Ежегодно на Спасовден от изгрев слънце до обяд забелчани са правели молебен за измолване на дъжд и плодородие чрез ритуална обиколка по границите на селото. В по-стари времена тя започвала от оброчището на свети Спас, а след изграждането в центъра на селото на черквата „Свети Димитър“ – от нея. Литийното шествие преминавало последователно през местност „Кръсье“ („Кръст“), през оброка „Свети Петър“, спирало до оброка „Света Вратачийница“, пресичало местност „Забелски хан“, местност „Дълбока падина“, оброк „Свети Илия“, Свети Спас“ и завършвало отново в черквата.

Докато траело литийното шествие, за свети Спас се подготвял курбан – жертвен овен. На обяд хората от селото се изкачвали при кръглото каменно съоръжение. Всеки род имал свой камък, върху който сядал най-възрастният родов представител. Останалите заставали зад него. Присъстващите се нареждали в кръг със свещи в ръце. Оброчището и миряните били поръсвани (пречиствани) със светена вода, след което започвала молитва. Попът освещавал донесената и подредена храна – жито и погачи. Всеки давал и опитвал от храната на другия и от курбана, и занасял купичка от него в дома си.

Интересен е фактът, че родовете се събирали на оброчището и там се е правела общоселска молитва, а не в черквата „Свети Димитър“ преди иконата „Възкресение Христово“. Очевидно е, че забелчани са били водени от доминираща с паганистичните си елементи селищна традиция и те са предпочитали откритото оброчно място с патрон Св(етия) Спас(ител), пише още в „Оброчищата „Свети Спас“ като „жива старина“ и археологически ориентир (по данни от Средна Западна България)“ от археолога Василка Паунова.

Един от големите катаклизми в селищната история на Забел е било бягството на няколко забелски рода по време на Австрийско-турската война (1735 – 1739 година), когато те потърсили спасение в Македония. След султанските заповеди от 1738 година и от 1741 година, с които се разрешило „безнаказано завръщане на възстаналата и изселила се рая“ и „възстановяване на имотите им“, осем домакинства се върнали отново в селото. Тъй като земята им вече била „конфискувана и продадена в полза на съкровището“, като компенсация им било позволено да разорат ниви в пограничните места на землището, които до този момент били общоселска мера. Така част от терена в местностите „Свети Илия“, „Попова бара“, „Света Вратачийница“ и „Свети Спас“, в които се намира свети места, се превърнали в обработваема частна земя.

Обобщението и изводите на археолога Василка Паунова за оброчищата „Свети Спас“ са, че Средна Западна България изобилства с подобни на описаните от нея в Трънско, Земенско и Пернишко примери за съвместно почитане на намиращи се едно до друго оброчище „Свети Спас“ и черква (в руини или добро състояние), които попадат в границите на некропол: „Свети Спас“ в селата Радово и Джинчовци, Трънско и в радомирските села Старо село, Поцърненци, Прибой и Стефаново.

Из „Оброчищата „Свети Спас“ като „жива старина“ и археологически ориентир (по данни от Средна Западна България)“ в изданието „Известия на Регионален исторически музей-Перник“ – том I 2008

Виж също...