С едноминутно мълчание, венци и цветя членове и симпатизанти на БСП-Брезник почетоха паметта на загиналите против фашизма – СНИМКИ

Общинската структура на БСП-Брезник постави началото на традиция за почитане на паметта на загиналите четирима жители на село Муртинци при Кощенски мост. Събитието беше уважено от членове, симпатизанти на БСП-Брезник и жители и гости на община Брезник, предаде репортер на Zapadno.com.

На отбивката при Кощенски мост председателят на БСП-Брезник Венета Петрова отправи приветствено слово към жителите и гостите на община Брезник. Сред гостите бяха народният представител от парламентарната група на “БСП за България” инженер Любомир Бонев, председателят на Областния съвет на БСП-Перник Валентин Петков и много жители от брезнишкото село Муртинци. “Специално благодаря на всички затова, че се отзоваха на поканата. Благодаря на доброволците, които с активния си труд помогнаха да почистим паметника и да стане достъпен за признателност и преклонение. Благодаря на другаря Иван Банков, който даде идеята на 2-ри юни, точно на този ден да направим инициативата, именно на това място – Кощенски мост. Той ми предостави поема, озаглавена “Кощански мост”, публикувана във вестник “Димитровско знаме” на 22-ри юни, 1973 година с неизвестен според него автор. Но след разговор със Златка Стратиева от Брезник, тя сподели че автор на тази поема е нейният съпруг Ванко Стратиев. Поемата е много интересна и е с революционен текст.”, каза пред репортер на Zapadno.com председателят на БСП-Брезник Венета Петрова. Тя запозна присъстващите на събитието с голяма част от поемата, която може да прочетете в следващите редове.

“Кощански мост”

Той не прилича на Кадиин мост, нито на Фичето. Топлината не пази от длани на майстор прочут. Гази реката в желязо обут, стегнат в стоманени нитове-подобно ленти картечни с куршуми. Ни легенди за него, ни песни, ни митове, мост на време сурово, метежно. Без скрупули, сантименталности, нежност. Ей така. Миг кратък на среща между път и река. С дни висяха край него телата обесени надолу с главите. Огъваха клони върбите, но той не огъна перила от желязо. Само застина в омраза и превърна смъртта във безсмъртие. Не е Кадиин мост, нито моста на Фичето. Но нашето време, сурово, затичано, пред него спира. Мълчи с безмълвието звездно на всемира. В сълза една подобно в росна капка сбира: горчива болка, спомен неугаснал и песента, която не умира. Промълнени върбите изкорубени с кора, проядена от червеи догарят като свещи в нощите. В трилионен кръговрат водите на реката Кощенска под сводовете ромонят. Бетонът и желязото тъмнеят на вечното стареене подвластни. А споменът за мъртвите другари не угасва, в сърцата ни гори, в сълзите пари. Нацъфтели вишни отрониха цвят невързали плод, от злата слана попарени. Ние захапахме устни от болка. Зле ни удариха. Свободата дойде по моминските стъпки в тревата. Беше нежна девойка. Момиче! Повярва щом казаха: “Бягай!…” Затича. Рекичката малка разля се в сребро и застина. Горе трепнаха неугаснали още звезди и щурци незаспали своите мънички песни допяха. И не чакаше нищо добро! Затича. Дванадесет куршума я настигнаха. Куршумите бяга по-бързо от хората. ….Останаха само след във росата. Беше нежна девойка с кестеняви очи и коса кестенява. Смъртта я извая в тая, която остана на белия паметник – цялата в бяло, цялата в устрем. Загиналите без ръце и без крака. С избодени очи с простреляни сърца събраха се на Кощенски мост. И дни наред обесени висяха реката замря, преди да отнесе на морето жестоката вест. Пътят затича към Трън, спря ужасен! Върбите огънаха клони. И вятърът люшна звезди и знамена обгорени. Любаш и Гребен снеха калпаци от бели мъгли. Застанаха мирно – полята на Граово. Политкомисарят на брезнишкия отряд – начумерен записа с молив във тефтера сметката, която следваше врагът да заплати. Гняв запали кръвта ни и я превърна на пламъци. Ти, революциом беше на Кощенски мост и остана в кръвта ни запалена. По-твърдо дланите стиснаха знамето алено. Идеше сетният щурм. Тръгнаха най-младите. И пътят затича наново по моста, за да срещне на твойта победа отрядите. Кощански мост, на безсмъртните мостът – мостът връзка между мъртвите и бъдещето, протяга перила направо през сърцата. Задъхано върви през дните ни нека с грохот през него да тича животът във вечния поход към идното.

Председателят на БСП-Брезник Венета Петрова представи частта от поемата, която се отнася за загиналите жители от село Муртинци в борбата срещу фашизма. Паметникът при Кощенски мост е на загиналите партизани и ятаци Велин Ваклинов, Марин Асенов, Георги Стефанов и Елена Георгиева. Четиримата са били убити на различни места през 1944-та година, но телата им са донесени на Кощенски мост и са вързани на клоните на върбите и са висяли с главите надолу около една седмица. Сред гостите от Муртинци беше и братът на Енчо и Евстати Николови, които са загинали за свободата на България, както и роднини на Елена Георгиева. Преди да поднесат цветя и венци присъстващите запазиха едноминутно мълчание в чест на загиналите в борбата срещу фашизма.

Пред Zapadno.com председателят на БСП-Брезник Венета Петрова каза, че членовете и симпатизанти на организацията се възмущават от това, че от учебниците ще се извади Христо Ботев. “Ботев не е само революционер, той е един велик поет. Не трябва да излиза от учебниците. Учениците трябва да ги възпитаваме на патриотизъм и героизъм, а с такива действия ние не ги възпитаваме, напротив – забравяме историята, а не трябва да е така.”, сподели Венета Петрова. През следващата седмица ще се проведе разширено заседание на Общинския съвет на БСП-Брезник, когато ще бъде дискутиран този въпрос.

Разгледайте снимки от поднасянето на венци и цветя на паметника при Кощенски мост, които обективът на Zapadno.com засне:

[maxgallery id=”24431″]

Виж също...

Loading...