Област Перник е на седмо място в страната по размер на линията на бедност, 34 % от населението в региона живее в риск

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страната в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на общите индикатори е ежегодно провежданото наблюдение “Статистика на доходите и условията на живот (EU- SILC)”, съобщиха от отдел „Статистически изследвания“-Перник.

През 2017 година линията на бедност общо за страната е 351 лева и 8 стотинки средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност под прага на бедност са били 1 665.3 хиляди лица, или 23.4 % от населението на страната. Данните от изследването позволяват изчисляване на линия на бедност за всяка област. Приложен е същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60 % от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в рамките на областта. За 2017 година в област Перник размерът на линията на бедност е 366 лева и 75 стотинки средномесечно на лице от домакинство, като под прага на тази линия е живяло 17.2 % от населението на областта.

Основни индикатори за бедност

Спрямо предходната година размерът на линията на бедност за област Перник през 2017 година нараства с 15.2 %, като увеличението за страната е с 13.9 %. Относителният дял на бедното население в намалява с 3.2 процентни пункта. За 2017 година област Перник се нарежда на седмо място в страната по размер на линията на бедност, след София (столица) (510.5 лева), Габрово (398.6 лева), Стара Загора (396.3 лева), Варна (378.6 лева), Русе (377.3 лева) и Ямбол (371.5 лева). През 2017 година най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик – по 234.3 лева. Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали – 29.1 % и Сливен – 28.2 %, а най-нисък в областите Благоевград – 13.5 % и Плевен – 14.8 %.
В област Перник относителният дял на бедност при мъжете е 15.1 %, а при жените – 19.4 %. В сравнение с предходната година делът на бедност при мъжете намалява с 6.8 процентни пункта, а при жените се увеличава с 0.4 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2017 година на национално ниво показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства от 23.4 до 29.2 %, а за област Перник равнището на бедност се повишава съответно от 17.2 до 24.8 % или с 7.6 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за областта нараства до 42.5 % или с 25.3 процентни пункта.

Поляризацията на населението в област Перник по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото за 2017 година показва, че най-бедните 20 % от домакинствата имат 4.7 пъти по-нисък доход от най-богатите 20 %, като спрямо 2016 година поляризацията намалява.

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2020“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2017 година 38.9 % от населението на страната, или 2 766.6 хиляди лица, са били в риск от бедност и социално изключване. За област Перник през 2017 година 43.0 хиляди лица или 34.7 % живеят в риск от бедност или социално изключване – съответно 32.7 % от мъжете и 36.6 % от жените. Стойността на показателя намалява с 6.1 процентни пункта спрямо 2016 година, повече при мъжете – с 6.8 процентни пункта, в сравнение с жените – с 6.1 процентни пункта.

В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги, като например: ползване на едноседмична почивка извън дома, посрещане със собствени средства на неочаквани финансови разходи, консумация на месо, пиле или риба (или вегетарианския им еквивалент) всеки втори ден, ограничения при отоплението на жилището поради недостиг на средства, затруднения при плащането навреме на разходи за жилището.

През 2017 година в област Перник 27.3 % от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), което намалява спрямо предходната година с 4.4 процентни пункта. Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 – 59 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 – 59-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 – 24 години) работят под 20 % от техния потенциал през референтния период. Следвайки дефиницията, през 2017 година в област Перник 9.1 хиляди лица на възраст 18 – 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или това са 12.2 % от населението. Спрямо 2016 година относителният им дял намалява с 6.3 процентни пункта.

Относителен дял на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност на възраст 18 – 59 навършени години