След Освобождението учителят Манол Лазаров преподавал в Брезник с шопска носия, защото не желал да се отрича от корените си

Трудно можем да си представим какви духовни занимания имат софиянци, дори когато Освобождението е факт. Дори когато събарят повечето джамии, когато в центъра строят първите солидни обществени сгради. Дори когато почват да сменят газовото улично осветление с електрическо. Дори когато някои от първенците имат вече телефон, а градските кокони почват да излизат задължително с капела и японско чадърче в ръцете. Когато вече е нелепо да се води спор дали един учител може да влезе в клас с традиционната си шопска носия – кожени гащи, кожух и капа от щавена кожа, а трябва непременно да бъде облечен “по француски”, тоест с европейски дрехи от тънък вълнен плат, ушити при “франк терзия”, пише вестник “Над 55”, цитиран от БЛИЦ.

Това последното не е журналистическа измислица – имало един учител, шоп, който имал европейски дрехи, но се инатял и дълго време влизал в клас с традиционната шопска носия, защото не искал да се отрече от произхода си, от корените си. Името му е Манол Лазаров. Даскал Манол учителствал в Етрополе, Брезник и Ловеч, а в София работил като помощник на Сава Филаретов. Според него “шопи” иде от “сопи”, защото това население било смело и дръзко, винаги въоръжено с тояга в ръцете.

В интерес на истината, на малкото снимки, останали от Манол Лазаров, той съвсем не изглежда простоват нашенец, който не иска да се раздели със селските си одежди – напротив, на снимката сред апостолите на Ловчанския таен революционен комитет.

Автор: Петя Александрова, вестник “Над 55”

Виж също...

Loading...