Историкът Аниела Асенова обори с богослужебни книги лошото мнение на пътешественика Константин Иречек за брезничани
Историкът и краевед от град Брезник Аниела Асенова обори мнението за брезничани на чешкия историк, български политик и пътешественик Константин Иречек. Преди 135 години Иречек е престоял за едно денонощие в Брезник и е описал впечатленията си в своите пътеписи. Репликата беше направена на научната конференция в Общински исторически музей-Брезник, която се проведе по-рано днес, предаде репортер на Zapadno.com.
По времето, когато Аниела Асенова е била учител и заедно със своите ученици е попаднала на пътеписите на Константин Иречек, който представил Брезник и брезничани с лоша светлина. “Моите ученици много се възмущаваха и смятам, че сега е времето и мястото и аз да се възмутя. Преди 135 години Константин Иречек – известен историк и пътешественик, пристига в Брезник и престоява само една нощ и един ден. Този престой бил толкова досаден и кошмарен, за да го опише в негативна светлина с куп обиди по адрес на брезничани. И аз от дистанцията на времето ще си позволя да опонирам човека, направил толкова много за България, но не и за Брезник и Брезнишко. За целта ще разлистя страниците на старите богослужебни книги, съхранени в най-старото духовно и просветно огнище в Брезник – храм “Света Петка”.”, каза Аниела Асенова.
Пред гостите в зала “Военен клуб”, където се проведе научната конференция, историкът и краевед от Брезник прочете преписки от богослужебните книги от периода около посещението на Константин Иречек. От записаното в старите книги стана ясно, че всъщност очеркът, който чешкия историк и пътешественик е направил не съвпада с действителността по онова време в Брезник. В богослужебните книги са записани данни за тогавашния бит, култура и развитие на населението и региона.
“Може би благодарение на думите “да се знае”, всичко това е достигнало до нас. Такъв завет се крие пред тези прости наглед думи, но с голям смисъл – “да се знае, да се знае, за да се помни”. За да остане и след нас следа, трябва да се записва всичко, което можем да видим и чуем, за да може следващите поколения, със самочувствие да се изправят срещи всеки, който иска да омаловажи историята на Брезник и Брезнишко. И да кажем: Немой некой да каже: Дека не е било.”, завърши Аниела Асенова.
