Съкровища от няколко века преди Новата ера свидетелстват за интересен живот в Брезнишко през древността

„Случайно открити археологически предмети от Брезнишко“ беше представена от археолога от Регионален исторически музей-Перник Василка Паунова на научната конференция в град Брезник, която се проведе по повод “60 години организирано музейно дело в Брезник”, предаде репортер на Zapadno.com.

Пред гостите беше показана снимка на бронзов лъв, който някога е бил украса на съд. Тази апликация свидетелства, че през 6.-5. век преди Христа местните са си позволявали скъпи предмети и са търгували с далечни земи. Археологът акцентира върху истините и заблудите за Режанското съкровище, разказа и за намерената в село Садовик най-ранна находка от региона.

Друга ценна случайна находка е римска военна диплома, открита някъде на Бърдото. Тя представлява една от най-добре запазените дипломи на Балканския полуостров. Днес се съхранява в централната зала на Археологическия музей в София.

“Откритията на находките са направени през 20-ти век. – съобщи за Zapadno.com Василка Паунова. Те са били предадени в Археологически музей в София, тогава Народен музей и във фонда на Регионален исторически музей-Перник. Най-ранната находка е от 6-ти век преди Христа и е от Садовик. В едно гърненце с изгорели кости е описано, че са намерени 4 монети. Това е най-ранната находка изобщо за целия район. Изключително скъпи монети, които са отсичани от племената, които са обитавали Егейското крайбрежие. Тук те не са заровени като монети, а като съкровище, тъй като обръщението на монетите и въобще тази парична система стартира в нашите земи едва през късния Елинизъм, тоест едва в 3, 2 и 1 век преди Христа. Те са донесени отнякъде и са трезонирани като благороден метал.“

Относно скъпата украса на бронзовия съд от древността, археологът разказа: „Представих апликация на лъв от бронзов съд за вино – кратер. Апликацията е била поставена в най-широката част, перпендикулярно на дръжките. По стила на изображението се смята, че този съд е италийски, тоест от днешна Италия. Това е изключително скъп предмет, който малко хора са могли да си позволят и най-вероятно е гробна находка, постъпила в Археологическия институт в София. Находката датира от 6-ти век преди Христа. Смятам, че и монетите от Садовик и апликацията на лъв от Брезнишко са от малко по-късна епоха.“

Важно уточнение от Василка Паунова за една от най-известните находки от Брезнишко беше: „Разбихме илюзията за това, че Режанското съкровище се състои от златни и сребърни монети. То се е състояло предимно от сребърни монети. През последните години стана ясно, че златните монети са попаднали случайно в пернишкия дял на Режанското съкровище при обиск на милицията тогава (1968 година). Човекът, който ги е притежавал е казал, че монетите са от едно и също място само и само да не го обвинят, че е разрушил още някакъв обект, копаел е незаконно. Така се създава илюзията, че това е съкровище, което се състои от злато и сребро. То е заровено някъде около 310 година преди Христа и е свързано с някакви политически събития, които няма как да изясним на 100 %. Това е най-голямото царско съкровище от Елинистическия период.”

Пред гостите беше представена и колекция от ловни топчета за прашка, които са извадени от руини на крепост в Брезнишко. По надписите и теглото на ловните топчета може да се разпознае на коя войскова част са били. Изводът на археолога за случайно откритите находки е, че те са дребни фрагменти, които насочват експертите къде да предприемат разкопки, както и какви търговски отношения е имал определения регион и до колко е бил цивилизован. Случайно откритите находки в Брезнишко доказват, че районът около днешните села Станьовци, Горна Секирна и Гигинци е бил изключително интензивно населяван. “Много ценни находки, както споменах и при предишното представяне на една изгубена находка, която е описана от братя Шкорпил през 1890 година във Вискярската планина – Вискярското кале. Там са намерени няколко пръчки, четвъртити – спори се дали са златни или сребърни. Дължината им е по 50 сантиметра. Пръчките най-вероятно са кюлчета, подготвени за отсичането на монети и най-вероятното им датиране е първата или втората четвърт на 4-ти век след Христа. От мината, под формата на кюлчета направо са се отправяли към монетарниците където вече са отсичани като монети.”, добави още Васила Паунова.