Малко са документите за Брезнишко от турско време и историята на района от този период не е напълно изяснена

Няколко османотурски документи за Брезник и Брезнишко се съхраняват в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Те описват социалното и демографско развитие на региона в периода между 15 и 19 век. Доклад по темата беше представен на научната конференция в Общински исторически музей-Брезник от професор доктор Надя Манолова-Николова, предаде репортер на Zapadno.com.

Брезник и Брезнишко са предмет на изследване главно на изследователите, които преди всичко познават местните свидетелства и документи. Най-сериозният опит да се обхване социалното минало на района е направен от Петко Асенов. Авторът е направил цялостен прегледа на икономическото развитие на Брезнишко от Средновековието до 80-те години на 19 век. За времето от 15 до 19 век, което се определя като времето на Османската империя Петко Асенов включва османски документи, които са преведени и публикувани през 60-те и 70-те години в известната колекция “Турски извори за българската история”. Документите, които засягат Брезнишко не са много. Това каза професор Надя Манолова на научната конференция в Брезник. Тя добави, че не може със сигурност да се каже, че социалната и демографската история на региона е изяснена в периода 15-19 век.

Обект на доклада, изготвен от професор Манолова и доктор Стоян Шиваров са три османотурски документа, които се съхраняват в отдел „Ориенталски сбирки” в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. “Два от тези документи са регистри от края на 17 век, а третият документ е частично запазен и е вероятно от началото на 19 век. Първият документ е датиран точно от 9 юли 1680 година и е регистър на обложените домакинства в нахия Брезник. В документа се отбелязва, че се е наложило да се направи нов тефтер за тези домакинства и да не се използва този, който съществува в имперския кадастър. Причината е това, че някои от християнските села са напълно разорени и разпръснати. Селските заптиета от региона са се събрали, направили са проверка на тази ситуация и са преразпределили границите. Така че документът за данък „джезие“ от края на 17 век за нахията не е пълен, защото от него отсъстват разорените села.”, каза професор доктор Надя Манолова. Данните от документа показват, че са били записани 300 домакинства в нахия Брезник, като всяко от тях е дължало на хазната 1115 акчета или общо от нахията се е искало близо 335 000 акчета.

Вторият османотурски документ е от месец юли 1684 година и се отнася до наемането на мартолози в Брезнишка нахия. “Според документа ежегодно се наемат мартолози с цел охрана на селата и проходите. За да се продължи тази практика през тази година, местните първенци са назначили за ръководител на мартолозите някой си Хаджи Мустафа мартолоз Башия. Неговите хора са действали заедно със селските заптиета. Документът е свидетелство за разпределението на суми, които се събират за издръжката на тези мартолози. Облагането не е обичайното по домакинство, а по къщи – не е известно защо. Броят на къщите като цяло е по-малък от броя на домакинствата на съответните села, които са описвани в предишния документ от 1680 година.”, каза професор Манолова. Тя поясни и същността на мартолозите, които са били с полицейски функции. Името им произлиза от гръцки език и означава “пазител”. “Според задълженията им имат и още едно важно нещо – да охраняват местните мини. Във функциите на мартолозите през 17 век, от когато е и нашият документ, настъпват сериозни промени. Те вече не изпълняват само военни задължения. Документът ни дава отговор на въпроса – Защо е трябвало да се охраняват селата и проходите, именно с тези мартолози. Допускаме, че става въпрос за неспокойната обстановка не само в Брезнишко, а изобщо в цяла Румелия. За окаяното положение на населнието в българските земи свидетелстват докладите на католическите духовни водачи Антон Стефанов и Стефан Княжевич през 70-те и 80-те на 17 век.”, каза още професорът.

Виж също...

Loading...