Хореографът и почетен гражданин на Брезник Лозан Иванчев: Граовският фолклор е най-силният в България заради танците и песните си
Граовският фолклор е най-силният и най-добрият от всички в България. Силата, която той има е заради танците и песните си. Това каза пред Zapadno.com. легендата за фолклора в Брезнишко, а и не само, хореографът и почетен гражданин на Брезник Лозан Иванчев.
95-годишният брезничанин е известен из цяла България. Завършил е в Пловдив, където състудентите му казвали “Граоевеца” заради граовския си дух, който винаги показва навсякъде и заразява всички с него. “Силата на граофския фолклор е натрисането и танците, които се командват – танци под команда. Запомни, че Граовото е от Шопската етнографска област, в която влизат мраката – Кюстендилско и Радомирско, полянците – Софийско, Пернишко и Брезнишко – граовците. Тук влизат и потураците – на Дупница, късачите – на Самоков и Трънско – Знеполе. Всичко това представлява като един кюп с кисело млеко, но каймакът отгоре са граовците. Най-силният граовски танц е Мъжко Брезнишко. Да знаеш, че е най-силният танц! На младите им пожелавам все така да работят и сега просто им завиждам, че доста народ има – да не го изпускат, да го държат и да разпространяват фолклора, така както трябва.”, каза Лозан Иванчев.
Хореографът е създателя на танцовата школа към брезнишкото читалище, която води своето начало от края на 60-те години на миналия век. “69-та година като завърших в Пловдив, дойдох тука (бел. ред. в читалището на Брезник) и започна с танцовия състав. През него минаха много, много… брой нема колко танцьори съм имал тука в Брезник. Но и не само в Брезник, а и в Люлин, Ноевци, Ярджиловци – където съм бил учител. Когато се хвана на хорото, сърцето играе, но кракът ми изневерява. Мене ме признаваха и колегите ми казваха “Граовеца”. Колегите, с които съм завършил, които ме познават като ръководител на танцови състави. Това ми беше прозвището – Лозан Иванчев – Граовеца. Преподавал съм танци в Пловдив, където в ансамбъла има мой танц, във Варна, в Русе, в Шумен… Най-интересната случка беше от Шумен – идва едно момче, което играе в ансамбъла “Тракия”. Идва при мене да вземе танци, за да прави граовски танц – възложено му беше. Дойде при мене да вземе танците и ми казва: Много поздрави от майка. Коя е майка ти – попитал Лозан Иванчев. Момчето отговорило: Тя е от Шумен и когато си отивал там, тя е била госпожица, ти си преподавал танци там. Знаете ли какво възхищение, каква радост изпитах! Майката, която е пораснала, родила дете – той станал хореограф и взема танци от мен. Това е – нямам думи да го изкажа.”, сподели пред репортер на Zapadno.com хореографът Лозан Иванчев.
