Синдикатите предлагат: Ръстът на заплатите в България да се обвърже със семестъра и еврофондовете
Ръстът на заплатите и връзката им с производителността на труда да се обвърже с ясни критерии по европейския семестър и с еврофондовете. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.
България в момента е с най-лошите социални показатели в цяла Европа. По 8 от 12 индикатори страната ни има лоша оценка, в пет от тях е в най-тежката ситуация, обясни директорът на института за социални и синдикални изследвания Любен Томев. Това показва, че трябва натиск върху държавата по няколко периметъра – увеличение на заплатите, увеличение на производителността, по-добро разпределение на печалбата между бизнеса и труда, обяви Пламен Димитров. Този натиск трябва да върви както по линия на синдикатите, така и по европейска линия – от страна на европейските профсъюзи и Комисията. Крайният резултат трябва да бъде обвързан с отпускането на средства от ЕС, защото това е универсалният насърчителен или наказателен механизъм, отсече лидерът на КНСБ.
Целта на България трябва да бъде числото 60 – 60 на сто от европейското ниво на БВП, 60 % производителност на един нает спрямо ЕС,60 на сто средна РЗ по покупателна способност, смята КНСБ. Това число не е магическо, то отразява реалностите по сближаване на заплатите, които залегнаха и в наскоро създадения Алианс за сближаване на заплатите. Той бе подкрепен от Европейската комисия и от европейските ни синдикални партньори, сега е време да бъде реализиран на практика и подкрепен с конкретни мерки, обяви Пламен Димитров.
Ръстът на доходите е едно от неофициалните изисквания към влизането в еврозоната и ERM II, към което България се стреми. Няма как да влезем в този елитен клуб, без да увеличим доходите и да подобрим съотношението между производителността и заплащането, отсече президентът на КНСБ. У нас бизнесът прави най-високите печалби в Европа, а плаща най-малко, сочат данните на ИССИ, огласени от неговия директор Любен Томев. Според данните в Дания компенсацията за изработен час е 40 евро, у нас е 5,1 евро. Нископлатените работници у нас са 18,2 на сто, а в Швеция – 2,6 на сто.
Огромна е разликата в производителност и заплащане, посочи още Любен Томев. В Германия индустриалният работник произвежда 73 600 евро, а получава 55 000 евро. У нас родният работник произвежда 11 400 евро в индустрията, а взима 5700 евро. Това показва, че българският работник не само е ниско платен, но и произведеното не му е дадено, обясни Томев. Доказателството е, че печалбата е нас е над 11 на сто, за сравнение в Германия е 7 на сто.